А, колежката Калинка?

0
4028

Източник:                                                                                                                    News.bg.

Годината не започва добре за правителството на Бойко Борисов. Така широко прокламираната система за електронни винетки се оказа пълен провал – те изобщо не тръгнаха, а, както същото това правителство оповестява непрекъснато, приходите от тях трябва да се заделят за нови пътища и поддръжката им, индиректно – за рязане на лентички. Колкото и това да не е привично вече в третия мандат на Борисов, все пак – задават се местни избори, властта трябва да стига до избирателите по места по нови, излъскани пътища и да грабва ножицата.

А пък явно Борисов, по собствените му думи, много иска да открие Южната тангента на София – от Камбаните до магистрала „Тракия“ – на око и по лична преценка това са 3-4 километра, но явно е гордост неземно-Борисова и софийска. Та, за тази цел държавата и по-точно държавната администрация трябва да подобри рекорда (това също са думи на вожда на нацията) на събиране на приходи.

Е, аз тука вече имам проблем на логиката, и то сериозен – от една страна администрацията си върши перфектно работата, след като приходите са рекордни, то затова се увеличават и заплатите в държавния сектор с 10% от началото на годината. От друга страна, се оказва, че същата тази администрация не може една система за е-винетки да изгради и приложи, въпреки че имаше на разположение шест месеца, за да се подготви.

Абсурдно звучат оправданията, че това е толкова сложна система, че не може да няма сривове, особено в началото, и „не може всичко да се случва за миг“ (по Олег Асенов). Такава система се използва от десетилетия в други страни и не става ясно защо просто не сме я копирали. И всичкото това на фона на разговорите за въвеждане на машинно и дистанционно гласуване. (Добре поне, че ЦИК си призна предварително, че не би могла да се справи с такива избори. Не че това е уважително оправдание).

Иначе хаосът с е-винетките е тотален – още при самото пускане на системата не работят различните начини за плащане и не са активни всички езици в мобилното приложение; няма терминали на граничните пунктове, отмениха конвертирането на хартиена винетка в електронна, защото системата може да се пробие; пътните полицаите нямат достъп до информацията с електронните винетки. Няма проигран предварително начин за граждани да им се върнат парите, ако системата им е взела два, три или четири пъти сумата, няма и кол център, който да дава информация – тепърва се организирал такъв. Явно чиновниците не знаят, че населението на България е предимно застаряващо и такова преобладаващо живее в провинцията, затова и не са предвидили начин за плащане в брой в някое село – само в регионалните звена на АПИ.

И всичкото това (то какво остана?) на фона на вървящи реклама по държавната телевизия, която гордо обявява, че от началото на годината системата работи и ни призовава да си купим електронна винетка. Това малко след като по новините са обявили гратисен период за винетките по пътищата до 15 януари, който всъщност не бил гратисен период, но тъй като нямало да се глобява за шофиране без винетка, ще е „толеранс“. Ако спрат шофьор без винетка контролните органи щели да продадат такава на място. Извинете, нещо не разбрах… а тази, продадената на място, после ще трябва ли да се конвертира? И толерансът точно за какво е – че гражданинът Х не е успял, въпреки усилията си, да изпълни изискване на държавата, която не само не му е осигурила удобство, но и напротив – няма никаква система. Дори самата избрана от АПИ дума „толеранс“ вече издава цялата арогантна самозабравеност на чиновническата класа, която 30 години след промените все още не е разбрала, че служи на данъкоплатеца, на гражданина, а не е обратното. Неумелият опит да се използва комуникативна стратегия за непризнаване на грешка откроява още повече липсата на професионализъм и безпомощност.

Тука изобщо няма и да зачекваме въпроса за репликата на шефа на националното тол управление Антон Антонов „Айде да излизаме, че ще ни налазят“, само ще попитаме – а той винетка за излизане купил ли си е? Или и той си носи оставката в джоба, но какво от това. То двама министри реално са в оставка вече повече от половин година, а продължават да си министерстват.

А за цялата тази бъркотия са платени много пари – 180 млн. за изграждане на системата, 2 млн. лева за създаването на управлението под шапката на АПИ (което няма все още кол център) и в което са наети хора, които получават заплати. Не е ясно дали ще има глоба за фирмата, а оставки вече е ясно, че няма да има. По представянето в публичното пространство със завидно самочувствие на отговорните – Глосов, Антонов и Николов и кой ли още не – личи, че явно проблем за тях няма, всички критики са пресилени, някои дори измислени, администрацията няма и милиграм вина и това, което се случва е нормално. Рано тази сутрин премиерът Борисов взе постовете на Антон Антонов – директор на Националното тол управление в АПИ, Радослав Николов – съветник в МРРБ на Аврамова, както и на члена на управителния съвет на АПИ Веселин Давидов.

Но всъщност какво от това? Няма и смисъл да гадаем за бъдещата чиновническа съдба на уволнените кадри – едва ли ще направят скок като Ивайло Московски, но и едва ли ще останат гладни. Най-вероятно ще се намери и някое друго топло чиновническо местенце – резервната скамейка на управляващите се оказва не само все по-къса, но и по-тънка, по-некомпетентна, безсловесна, абсурдна почти… при все че трябва да сме свикнали вече при трети мандат на всякакви калинки. А то май вече и калинки няма.

А първият Министерски съвет за година 2019 г. започна с искането на Борисов за съкращения в администрацията. Началото на 2018 година да припомним също беше ударно в тази посока, когато премиерът Борисов обяви като приоритет въвеждането на електронно управление и няколко пъти заплаши през годината. Отговорният вицепремиер Томислав Дончев преди това установи липса на мобилизация за въвеждане на електронния обмен на документи между администрациите, дори и отпор, както и посочи, че има риск за неспазване на крайния срок. Той пък беше месец ноември – не 2019 или 2020 година, а 2018 година. Т.е. крайният срок отдавна мина, нищо не се чува за е-управление, а началото на годината показа само едно – не гражданите са неподготвени за електронни услуги, а всичките ни чиновници, барабар с държавата.

А, между впрочем – все още не знаем какво точно се случи с Търговския регистър.

Вижте най-добрите оферти за групово пазаруване 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук