Арус Арабаджиян, дъщеря на Астор, призна кои са били последните думи на баща й

0
195

Младото момиче разказва много колоритни истории за живота и професионалния път на великия маг със сигурност ще провокират вниманието ви

Мериам е младо момиче, родено в Дубай. В един прекрасен ден то решава да хвърли бурката, да облече дънки и тениска, и да тръгне из Европа. Завъртяло глобуса и пръста й попаднал на България, страна, за която нищо не знаела, пише show.blitz.bg

Пристигнала в София и отседнала хотел в центъра на града. Там се запознала с Мелитос, внукът на собственика. Било любов от пръв поглед. Всички кметове в столицата и околността й обаче, по свои си бюрократични причини, отказали да узаконят брака на младите.

Отчаян Мелитос се обърнал към дядо си Астор: Нали си магьостник, направи нещо? Дядото вдигнал телефона, говорил с някого и скоро във Вълчи дол Марам и Мелитос станали семейство. Този бил последния фокус на Астор.

Петнадесет дни живот не стигнали на великия маг да види правнука си Деймос. Астор си отиде от този свят на 15 май. До него в последния му час е била дъщеря му Арус.

– Ари, кои бяха последните думи, които чухте от баща си?

– Около месец преди края татко често ме питаше: Докога ще продължи това? Не го желая вече този живот. Веднъж бяхме само двамата и той каза, всъщност това бе последното, което чух от него: „За нищо не съжалявам“.

– Кога разбрахте, че баща ви е по-специален, известен човек?

– Във втори клас. Имаше родителска среща, нещо сгафих и бях много притеснена. Когато баща ми влезе в стаята обаче, всички родители и учители го наобиколиха и започнаха да го разпитват. За учениците въобще не стана дума. Тогава разбрах, че баща ми е популярен и много хора го знаят.

– Вие кога за първи път излязохте на сцената?

– Малка. Беше на „Слънчев бряг“. Спомням си, че много ме беше страх, въпреки че баща ми беше зад мен. Направих пет фокуса. Бях много щастлива.

– Така тръгвате по неговия път. Харесваше ли ви?

– Започна да ми става забавно. На фестивал в Чехословакия получих втора награда, в Швейцария – също. Бях много горда. Поканиха ме от японската телевизия. Покрай мен дойде и баща ми, като придружител. Там обаче, го видя един от журито и се скара на организаторите: Абе, вий луди ли сте – каза – Астор ви е дошъл на крака и няма да играе. Така и него го включиха в програмата.

– На четиринадесет години подписвате първия си професионален договор. Кой ви го предложи?

– Един италиански цирк, с който бяхме в Йордания. Танцувах, правих фокуси, всичко много ми харесваше. Три години по-късно заминахме за Щатите. Работихме във Вегас, Лъфлин. Получавах много предложения и то от престижни места.

– Постигнали това, за което много млади момичета мечтаят и когато е трябвало да се радвате на успеха си, изведнъж се отказвате. Защо?

– В един момент, чисто инстинктивно, реших, че за един мъж тази професия е идеална, но не и за жена. Имах много примери. На тридесет сцената те изхвърля, а аз бях на 21.

– Как реагира баща ви на това ваше решение?

– Много зле. Полудя. Имаш талант – каза. – Знам, отвърнах, но по-добре сега, отколкото на 35. Тогава няма да знам накъде да вървя. Въобще, за него това мое решение беше много разочароващо. Аз обаче, не съжалявам. Тръгнах си по моя път, харесвам това, което правя.

– А какво правите?

– В Америка завърших архитектура, работих като сценограф-художник на филмови продукции, например „Дързост и красота“. Имах късмета да срещна на снимачните площадки София Лорен, Джулия Робъртс, Катрин Зита Джоунс. Беше много приятно, но Холивуд започна да се изнася от Америка и сега компанията, която ме е ангажирала, се занимава главно с изграждане на сцени за големи концерти и фестивали. Работя от София, като два месеца в годината съм длъжна да бъда в Тенеси. Това продължава вече 25 години. Харесвам кариерата си.

– Как реагира баща ви, като му казахте, че се омъжвате и оставате в Америка?

– Прие го спокойно. Каза за съпруга ми, че е добро момче, но не е за мен. Много сме различни. И се оказа прав.

– Да се върнем отново в детството ви. Защо, когато родителите ви се разделят, решавате да останете при баща си?

– Бях свикнала да живея с баба си Арус, майката на Астор, на която съм кръстена. А и много обичах татко. Той, въпреки че изглежда страшно, беше много забавен баща, а не амбициозен родител. Не ми вадеше душата да съм отличничка. Знаех, че ми вярва, че ме обича, че ме смята за умна и това беше най-важното. Беше добър човек, много различен, уникален. Правеше много услуги. Въпреки раздялата остана приятел с майка ми. До последно питаше за нея. И тя дойде. Издъхна в ръцете й.

– Кой според вас е най-големия му успех?

– „Оскарът“ на американското братство на магьостниците. Тогава бях на девет. Чувах вкъщи, че родителите ми са отишли в Америка. Мислех че това е на Луната. Върнаха се със златна статуетка, но баща ми беше унил, не се радваше. По-късно разбрах, че много искал да сподели успеха си с Людмила Живкова, но докато са били зад океана, тя починала. Това много го натъжи.

– Имало е и друга причина да бъде тъжен. Доста завист породил у колегите му „Оскарът“?

– Да, някой пуснал слух, че статуетката не е спечелена на фестивал, а е купена от пазара. След време се зарових в много източници, свързани с това събитие. Намерих имената на всички носители на приза през годините. Разбира се, и Астор беше там, при това посочен като единственият европеец, спечелил високото отличие. Когато разбрах, че за тази авантюра баща ми е вложил всичките семейни спестявания, си дадох сметка още веднъж колко смел човек е бил. За него работата му беше религия. Обичаше колегите си, искаше да бъдат задружна общност. Често ги събираше в ресторанта ни. И само там хора, които иначе не си говореха, можеха да се видят седнали на една маса.

– Какво стана с реквизита му?

– Той предварително ми беше казал на кой от учениците и колегите му какво да дам. Част от наградите са в мен. В родния му и любим Шумен вече има инициатива да правят паметник и музей на баща ми. Пазя ги за там./show.blitz.bg

Интервю на Исак Гозес

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук