Бобено пано от Смилян кандидатства за рекордите на Гинес (СНИМКИ)

0
3667

Още към 400-500 бобени зърна са нужни и ще бъде готово бобеното пано в Смилян, с което селото ще кандидатства за рекордите на Гинес. Лепенето на бели и черни бобчета върху голямото платно започна преди 12 години и до момента в „рисуването“ му са се включили над 17 800 души.

В читалище „Асен Златаров“ – единствено в страната с Музей на боба, има етнографска сбирка на смилянския фасул и родопските терлици.

А бобеното пано – кандидат за рекорд на Гинес, е с размери 3,36 на 2,10 метра, като върху него са изобразени символи, свързани с традиционния поминък и живота на хората в този край на Родопите.

„Бих искал да уточня, че кандидатурата за рекорд не е нито за размер на паното, нито за най-много килограми фасул, въпреки че нерядко съм чувал коментари от сорта: „Я, колко манджа има по тази стена!“. Всъщност идеята за рекорд е за най-голям брой уникални участници, включили се в неговата направа. Затова, независимо колко пъти посещава човек етнографската сбирка, само веднъж залепва половинка фасулево зърно. Половинка е всъщност, за удобство при лепенето“, заяви Илия Годев – секретар на читалището.

 Той разказа, че идеята да се направи опит за рекорд и точно с какво е на група жители от Смилян – тогавашния кмет Сафидин Чикуртев, Севдалин Рупцов и Илко Велинов. Последният е художник, металопластик и дърворезбар, той е автор на концепцията и рисунката на символите върху платното.

Годев е категоричен, че тези, които имат желание да участват с името си в това начинание, трябва да побързат, защото има място за не повече от 400-500 зрънца да бъдат залепени, след което приключват и преминават към регистрация на рекорда.

Централната фигура представлява няколко чана един в друг, контурно очертани, а вътре в централния чан се намира часовниковата кула, която има своето място в историята на селището.

Тя първоначално е била стражева до 1929 г., а в началото на 1930 г. става часовникова след посещението на тогавашния министър-председател Андрей Ляпчев.

Скоро след като се връща от гостуването си в Смилян за подарък премиерът изпраща австрийски часовников механизъм. Друг символ в паното е един от някогашните три римски моста над река Арда в селото, за който в музея на Смолян има архивна снимка, че е бил с три свода.

Има също колело – като символ на движението, на успеха. Има го и фасулевото растение. То е изобразено така, както изглежда на нивата, увито около кол в шестте му разновидности – като регистрацията на словна марка за географски произход „Смилянски фасул“ – три сорта дребен и трите сорта едър, всичките увивни.

„Изобразено е и ралото, с което хората си помагат за обработката на фасула. И няма как без река Арда – един от символите не само на Родопите, а на цяла Южна България“, подчерта Илия Годев. Само бели бобени зърна вече може да се залепват, защото са останали високите снежни планински била.

„Аз се шегувам като казвам, че каним за участие само високи хора. Защото място е останало само по върховете на планинските била, които трябва да се запълнят. И вече залепваме само в бяло.

След поставянето на последното бобено зрънце ще бъде уведомена комисията Гинес по имейл.

Тогава ще разполагаме с един месец да рекламираме рекорда. След изтичането на този месец те изпращат комисия, която да удостовери валидността или невалидността на рекорда“, обясни секретарят на читалището.

/flashnews


loading...

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here