Боян Чуков: Доклад на RAND Corporation разкри истината за Украйна, а новото правителство ще ни вкара във войната

0
179

Има огромен външен натиск да спечелят „правилните“ политически формации, тъй като сраженията на украинска територия навлизат в по-особена фаза, казва анализаторът

„От американска страна започват да се замислят сериозно докъде ще доведе тази война. Аз например, изключително много уважавам RAND Corporation, тинк-танк, който е създаден от двама американски офицери още 1948 г.“, коментира пред агенция „Фокус“ Боян Чуков.

„Президентът на RAND Corporation има един съветник – Брайън Майкъл Дженкинс, който 40 години работи в тази област. Преди броени дни той излезе с доклад, който не беше публикуван в популярните медии, тъй като противоречи на пропагандния мейнстрийм.  Та, Брайън дава някъде шест-седем варианта от това,  какво може да се случи на територията на Украйна.

Първо, Брайън твърди следното нещо: да считаме, че Русия ще загуби във военен план от Украйна, вероятността е нула. Да считаме, че властта в Русия ще бъде свалена с някакъв вътрешен преврат, също клони към епсилон, т.е. вероятността е много малка, тъй като потенциалът, който можеше да направи някакъв „Майдан“ в Русия, в общи линии той се изнесе още в началото на войната.

Така че тези два варианта отпадат и те не отпадат от руската пропаганда, която е категорична, че те ще спечелят войната – аз тук в случая цитирам един реномиран американски експерт, който твърди това“, казва геополитическият анализатор.

Ето какво още казва Чуков за войната в Украйна и за предсрочните избори в България:

– Какво показа годината от войната в Украйна?
– Годината, която изтече, или по-точно времето, което общо взето го хронометрираме от 24 февруари миналата година, показа, че в самото начало много от нас нямаха ясна идея, какво точно се случва, как се случва, какви са причините, дали ние можем да говорим за начална точка 24 февруари 2022 г., или нещата и процесите са се развивали години наред преди това.

– От 2014 г., от Крим?
– Не само от това. От 2004 г., ако погледнете – тогава също имаше преврат. Само да припомня, че тогава в нарушение на Конституцията имаше трети кръг на президентските избори, докато в края на краищата не беше избран правилния кандидат – Юшченко.

Да не говорим за началото на 90-те години, когато се разпадна Съветският съюз и когато всички ние, особено през последните 12 месеца, разбрахме, че е имало конкретни ангажименти НАТО да не се разширява на изток, но всичко това е останало само като празни думи и обещания, нищо не е било спазено.

И след това виждаме един процес, който върви с приближаването на НАТО до границите на Руската федерация. За този период тя нямаше тези мощни ресурси, за да се противопостави на този процес, който в крайна сметка е фатален за нейната сигурност. И затова те постоянно призоваваха, че сигурността на едната страна не може да стане за сметка на другата страна.

Така че това, което се случи около 24 февруари миналата година – има и страшно много други факти, които показват, че ние не сме разбирали например в какъв смисъл и защо Зеленски отиде на предишната Мюнхенска конференция за сигурност, т.е. преди една година, не тази, последната, въпреки че Джо Байдън го предупреди да не ходи, и той въпреки това отиде и каза, че Украйна иска да денонсира споразуменията в Будапеща, в които Украйна се задължи да не притежава атомно оръжие. Това, разбира се, предизвика страшно много тревоги във всички съседи на Украйна, най-вече в Руската федерация.

И една от причините, които вече през изминалите месеци руски военни експерти твърдят – по време на нашия разговор аз ще ви кажа кой какво твърди, тъй като това е информация, която подлежи да бъде проверена във времето, не може да се взима 100%, че е такава, както от едната страна, така и от другата страна, но руснаците твърдят, че една от причините Руската армия да навлезе на украинска територия и да започне тази „специална военна операция“ е това, че от Германия през Естония е тръгнала и е била маршрутирана „мръсна“ атомна бомба към Харков, която да бъде употребена в предстоящата атака от страна на ВСУ по отношение на Донбас.

Руснаците твърдят, че са намерили документи, които показват, че се е готвило нападение срещу Донбас. Така че там едно е ясно след една година – нищо не започна на 24 февруари 2022 г.

– Каква война наблюдаваме досега и какво предстои?
– Войната, която ние наблюдаваме, мисля, че вече и непредубедените наблюдатели, които не са и експерти, разбраха, че войната по отношение на Украйна би могла да се сведе до това, че Украйна засега предоставя живата сила, така да се каже, войниците на бойното поле и терена. Реално имаме битка между САЩ и съюзници срещу Руската федерация и съюзници.

– Нали знаете, че САЩ и съюзниците отказват тази теза, опровергават я.
– Естествено, че ще я опровергаят. Аз точно на това искам да обърна внимание. Всеки се опитва да обясни нещата така, както неговата пропагандна гледна точка го устройва. Ето например, давам един пример – много често ние цитираме Института за изучаване на войната, като се опитваме да го цитираме като независим източник на информация.

Но този институт, той се ръководи от фамилията на Виктория Нюланд, която е пряк участник в събитията преди това в Украйна. Тя има очевадна позиция, тя е част от „партията на войната“ в САЩ. И тогава питам: как ние бихме могли да цитираме една „неправителствена организация“, която е страна в конфликта?

Същото се отнася и за руската страна. От другата страна също има пропаганда, така че въпросът е само за експерти, които могат много ясно да направят разлика между дезинформация, опит да се отклони общественото мнение, но така или иначе, когато имаме яснота в тенденциите, които имаме в света след падането на Берлинската стена, фактите ние далеч по-лесно можем да ги нагласяваме и далеч по-лесно ние можем да кажем: ето това е фейк, а това, другото, не е фейк.

– А има ли полезен ход, след като и двете страни не желаят да отстъпят?
– Тук вече въпросът опира по какъв начин Русия и САЩ биха могли да стигнат до някакъв момент, в който и двете страни ще преценят, че продължаването нататък не е изгодно нито за едната, нито за другата страна, тъй като в този момент Русия, в края на 2021 г., декември месец, постави своите стратегически цели преди 24 февруари 2022 г. Русия каза така: ние искаме изтегляне на НАТО в границите на 1997 г.

За какво става дума? Става дума за това, че години наред американците и НАТО бавно придвижваха на изток противоракетната отбрана. Ако си спомняте, и в България имаше наши симпатични коментатори, които казваха „Чакайте, тези противоракетни установки, тези кораби „Ейджис“, които плуват в Черно море – и те са противоракетни – те са против ракетите на Северна Корея и на режима в Иран“. Сега, разбира се, ние всички се заливаме от смях, когато чуем това нещо. Защо? Защото тогава не бяха много хората, които знаеха, че тези установки, на които се слагат тези антиракети, те са универсални.

И само сменяне на  програмното осигуряване на една подобна установка – на тези ракети могат да бъдат качени крилати ракети „Томахоук“, които се превръщат в нападателно оръжие. Така че виждаме, че по принцип войната – и едните се объркаха в началото на войната, руснаците не очакваха това, което се случи, в никакъв случай, но се оказа, че и другата страна, американците, също не успяха да предвидят, какво точно ще се случи.

Руснаците – да ви припомня, всички говореха това как Европа ще замръзне тази зима, как ще станат едни страшни работи в Европа, хората ще се чудят как да се отопляват. Не, такова нещо не се получи, защото не предвидиха факта, че фактически голямата индустрия в Европа, най-вече германската, тя се унищожи до голяма степен и германските промишлени мощности вече не се нуждаят от тези огромни количества природен газ. Той отива по-скоро за населението на страната. От другата страна, да припомня: в началото на войната Байдън беше пак в Полша, той каза, че американските войски ще влязат на територията на Украйна. И ако си спомняте, той каза:

„Ето, доларът ще стане 200 рубли, а икономиката на Руската федерация ще бъде разкъсана на парцали“. Между другото, нещо подобно говореше и Барак Обама, но абсолютно нищо такова не се случи, тъй като самата война тя се води веднъж на бойното поле, веднъж се води в областта на икономиката и веднъж се води в информационно-психологическата битка, която има между двете страни.

Според мен има вече някакви наченки, че особено от американска страна започват да се замислят сериозно докъде ще доведе тази война. Искам само да цитирам. Аз лично ще ви кажа, че много уважавам RAND Corporation, която е един невероятно качествен тинк-танк, който е създаден от двама американски офицери, пилоти от Американските военновъздушни сили някъде още 1948 г. Та, президентът на RAND Corporation има един съветник – Брайън Майкъл Дженкинс, който 40 години работи в тази област.

Преди броени дни той излезе с доклад, който беше преназначен за неговия началник в RAND Corporation, който обаче се публикува и стана достояние най-вече на експертната общност, защото това не беше публикувано в популярните медии, тъй като противоречи на пропагандния мейнстрийм. Та, Брайън дава някъде шест-седем варианта от това,  какво може да се случи на територията на Украйна.

– Какви са сценариите на военните действия и на политическите, които ги съпътстват?
– Първо, Брайън твърди следното нещо: да считаме, че Русия ще загуби във военен план от Украйна, вероятността е нула. Да считаме, че властта в Русия ще бъде свалена с някакъв вътрешен преврат, също клони към епсилон, т.е. вероятността е много малка, тъй като потенциалът, който можеше да направи някакъв „Майдан“ в Русия, в общи линии той се изнесе още в началото на войната.

Така че тези два варианта отпадат и те не отпадат от руската пропаганда, която е категорична, че те ще спечелят войната – аз тук в случая цитирам един реномиран американски експерт, който твърди това. Фарид Закария, който е също известен американски политолог, той пише в големите американски издания – той вече по начина, по който предлага как да се реши конфликта, подсказва, че американците вече в никакъв случай не повтарят това, което казва Зеленски, че тази година той ще победи Русия, че тази година ще бъде нанесен удар на Руската федерация.

Та, вторият американски експерт казва следното нещо: „Бихме могли да се разберем Киев да забрави за Крим и Донбас и да се опитаме да замразим конфликта, като за тази цел Киев получи гаранции от НАТО за неговата сигурност. С времето обаче в Донбас и в Крим трябва да влязат сили на ООН, които бавно фактически да върнат тези територии в рамките на Украйна“.

Т.е. даже и към този момент се счита, че би могло или най-вероятно има такъв вариант, в който се търси да се върнат границите на Украйна, които бяха преди началото на „специалната военна операция“ на Русия в Украйна. Обаче от друга страна, ако погледнем внимателно, Русия също няма крачка назад. И това, което предлагат към този момент американците, просто за тях е несериозно, в никакъв случай.

Защото вече това, което те инвестираха, това, което се случи през последните 12 месеца, и най-вече и човешките жертви, имам предвид и ентусиазма, който се появи сред обикновените руснаци по отношение на сраженията в Украйна, защото обикновеният руснак, той казва, че на него тези сражения му приличат на Великата отечествена война – това се засилва с редица знаци, които са познати на руския народ от времето на Втората световна война, имам предвид нацистки знаци. Сега примерно като електрошок подейства появата на германски танкове с кръстове, които се запътиха към Украйна да се сражават срещу руснаците.

Така че в този план това, което се предлага в този момент, не е нещо, което би устроило руската страна. И аз не виждам в момента условия за постигане на бързо споразумение. Имах удоволствието да слушам един руски свещеник, който е на първа линия на фронта в Донбас – Отец Сергей, и на него, като на обикновен свещеник в редовете на Въоръжените сили на Руската федерация му зададоха въпроса „Как виждате вие войната? Тя ще свърши ли скоро?“. Той каза „Аз не виждам това да приключи по-рано от 10 години“.

Така че за сега даже най-смелите очаквания не са такива, които да ни говорят за спиране на сраженията в рамките на три месеца, до края на тази година или нещо от този сорт. Не за друго, а защото ако погледнем много внимателно, американският военнопромишлен комплекс в момента се развихря, започва бавно да набира обороти, печалбите са огромни. Искам само да дам един пример, защото ние всички се шокираме, когато четем американския военен бюджет – това са едни цифри, които са по-големи от сумарно следващите 10, които следват след Америка и парите, които се влагат във военните бюджети на държавите, които следват. Но там има нещо друго, ние не можем да го разберем.

Преди години в САЩ беше направен опит да се направи одит на „Пентагона“. Не се получи, защото се оказа, че там липсват огромни, чудовищни суми. В последствие, когато човек се задълбочи малко по темата, вижда, че при изготвянето на дадено изделие на американския военнопромишлен комплекс – да речем самолет, подводница или нещо, което е много сложно и което изисква много подизпълнители, се получава технологична верига, в която изделието се предава по-нагоре и то се усложнява, усложнява, докато накрая се прави крайният продукт.

И всеки подизпълнител си слага печалба, а някои подизпълнители в тая верига си слага печалба от 800%. Т.е. военнопромишленият комплекс, той храни своите лобисти, които са в Сената, които са в Камарата на представителите, които са в американския политически елит, а ние много добре знаем, че това, което ние наричаме в Америка „лобизъм“, в България се нарича с една много по-простичка дума – „корупция“.

– А какви ключови геостратегически събития белязаха изминалите 12 месеца? Как войната повлия на света?
– Аз мисля, че това, което се случи и което е много важно – ние трябва да го разберем, и то е в резултат на войната, която се вихри в момента на територията на Украйна, и е следното: имаше предложение от китайска гледна точка, имаше някъде 10-12 точки, в които те обясняваха как да се реши въпроса.

Общо взето, много хора погледнаха на тях като на някакъв римейк на китайските външнополитически позиции от доста време. Но за какво става дума? Тези китайски предложения за установяване на мир в Украйна взривиха геополитиката.

Китай изнесе света от арена на геополитиката и го изпрати на терена на цивилизациите. Китай се съгласи с цивилизационните постановки на Владимир Путин. И тук има 100% съвпадане на позицията на Китай и на Руската федерация. Какво имам предвид? 2013 г., към края – мисля, че на 13 декември 2013 г., Путин започна да говори за това, че… и това всичко стана след събитията с „Пуси Райът“, ако си спомняме…

– Да.
– Там, когато имаше кощунствени действия в православните църкви и т.н. Той започна да говори срещу тази култура, която се насажда на глобалистите от либералите и т.н. И тогава Патрик Бюкенън, който е един от хората, които пишеха речите на Рейгън, който е един от големите фенове на Рейгън, тогава той написа една статия. Самият Пат Бюкенън трябва да го различаваме – той е традиционалист, консерватор, но той не е неокон, защото неокон означава нещо друго. Пат Бюкенън е палеокон.

И той тогава написа една статия – „Дали Путин не е един от нас?“, в смисъл, че защитава традицията, защитава тези ценности, които ги намира в големите религии. Имам предвид православието, имам предвид будизма, имам предвид исляма и т.н. Така че в този план китайците твърдо застанаха зад Руската федерация и изнесоха битката на тази плоскост, чисто цивилизационната.

Китайците от друга страна поставиха много остро въпроса – че американците не могат да насаждат своята култура по такъв брутален начин в другите държави, както и не могат по този брутален начин да сменят режимите в другите държави. Сега всички правят едни изчисления, кой колко какво е нападал, и китайците тук обърнаха внимание на следните факти. САЩ като държава, те съществуват някъде от около 240 години, някъде там, от времето на Екатерина Велика.

От тези 240 години китайците показват, че само 16 години американците не са водили войни срещу никого, от 240 години съществуване. И последните 30 години след падането на Берлинската стена в резултат на тези войни, които те водят по света, имаме 38 милиона бежанци. И в този план китайците казват „Не ни обвинявайте нас, че ние сме агресивни и сме заплаха за някого“.

Така че реално китайците по един китайски начин, макар и със собствен китайски подход казаха много тежки думи по отношение на Русия. И тъй като знам, че много от хората, които ни слушат в момента, си задават въпроса: и сега в крайна сметка китайците увъртат ли го, не го ли увъртат, съюзници ли са на Руската федерация, не са ли съюзници…

– Аз бих попитала и така: прогнозируема ли е намесата на Китай във военните действия? Те ще се намесят ли пряко, като начало с предоставяне на оръжие например?
– В момента Китай, Русия и Америка, това са големите играчи в света. Всичко останало са… хайде да не използваме грубата дума „васали“ или сателити. Китай отдавна се е договорил с Русия. Има косвени признаци за това, че те са се договорили. Знаем, че Русия излезе от Договора за стратегическите нападателни оръжия, при което предизвика огромна шумотевица, и руснаците поставиха въпроса.

Не можем ние да броим ядрените глави от една страна на Русия, от друга стана – на Америка, и да изключваме в този случай ядрения потенциал на Великобритания и на Франция. А много преди това американците искаха китайският военен потенциал – имам предвид атомен, да го включат към руския и затова там имаше търкания и неразбирания. Но давам ви само едни данни, които са изключително важни.

През есента и зимата на 2022 г. Русия е пратила в Китай високообогатен уран за реактор. Този реактор е част от стратегията на Китай за нарастване на оръжейния плутоний. Китай в момента има 400 ядрени глави, очаква се в следващите пет-седем години те да станат 1500. Т.е. Русия не би могла да способства и да доставя подобни суровини за увеличаване на китайската ядрена мощ.

И тук искам да обърна само внимание, защото често пъти се бърка, когато се сравняват атомните потенциали на Русия и САЩ – едно е бройката на ядрените глави, които са на склад като цяло, и друго е бройката на разгърнатите ядрени боеприпаси. В момента между Русия и САЩ има някакъв паритет от порядъка на 1500 глави. Едните са 1550, другите са 1500, без разбира се, да броим тези на Франция и на Великобритания, които сумарно са някъде още около 500.

Така че общо взето САЩ, Франция и Великобритания имат повече бойни ядрени глави, отколкото Руската федерация. Като тук искам да обърна също внимание на факта, че качеството е различно. Ние видяхме по какъв начин Америка нервно реагира на факта, че Русия излезе от този договор, или по-точно Владимир Путин каза: „Не излизаме от СТАРТ ІІІ – това е договорът СНВ-ІІІ за стратегическите нападателни атомни оръжия, а ние само замразяваме нашето участие“.

Нещо повече – руснаците размразиха своя атомен полигон „Нова земя“ и подсказаха, че могат да направят ядрени опити, след като те обвиниха американците, че те вече извършват такива опити, тъй като те тръгват да модернизират своето атомно оръжие. И това е съвсем нормално. Аз тук считам, че ако американците искат реално да постигнат в тази област паритет, те би трябвало да се замислят сериозно върху състоянието на своите атомни заряди, тъй като атомните заряди, стратегическите, те имат трайност някъде между 35 до 45 години.

На повечето от зарядите, американските, им остават още четири-пет години и вече няма да бъде възможно те да бъдат употребени, докато руската атомна триада е модернизирана и сега последните данни от няколко дни са за 93%, кокато американската е 30%. Но трябва да ни е ясно, че засега никой в света не иска да прекрачи този праг.

– Затова искам да ви попитам – на ръба ли сме войната в Украйна да премине в глобална?
– Аз лично се безпокоя за следното нещо: в последния брой на списание „Военна мисъл“ – руско списание, което се издава от руското Министерство на отбраната, излезе една статия от генерал-лейтенант Игор Фазлетдинов и полковникът в оставка Владимир Лумпов. И двамата обвиниха, по-точно в статията те пишат, че Русия изготвя нова доктрина за употреба на атомно оръжие, предвид новата обстановка.

А новата обстановка според руснаците е следната – че американците се готвят да нанесат изпреварващ удар върху атомната руска триада и да унищожат някъде поне 65-70% от нея. И затова руснаците започват да се готвят за ответен удар.

Т.е. ние виждаме, че тихо някъде военните работят и се готвят за покачване на конфронтацията, която е далеч от употребата на конвенционално оръжие на територията на Украйна. Лично аз съм забелязал, че през годините най-сериозните неща се получават във военни списания, когато военни експерти пишат, или на военни конференции, когато отива и говори по някой такъв световно неизвестен полковник, на който явно отива да оповести някаква позиция.

Аз си спомням по време на Чеченската война, когато Турция се беше ангажирала много сериозно с чеченците, които се бореха срещу Руската армия на територията на Чечения, включително имаше един момент, когато кораб с руски туристи беше нападнат от чеченци в турско пристанище.

Тогава в Истанбул на една военна конференция се появи един руски полковник – това е описано много добре във френското списание Défense Nationale от 90-те години, в което той казва така: между другото съобщава, че Руският генерален щаб е дал разрешение на местните командири на дивизии да използват по свое усмотрение тактическо ядрено оръжие, което беше предупреждение. Турците го разбраха и веднага прекратиха съответно тая логистика, която предоставяха до този момент на чеченците, които се бореха срещу руснаците.

– Добре, но сега какво означава това, че вървим към употреба на ядрено оръжие? Какви ще бъдат изходите?
– Не, засега не бих могъл да твърдя, че твърдо вървим, но просто се увеличава залогът – става все по-напрегнато и по-напрегнато. Руснаците ще бъдат принудени да водят войната така, както се води война, тъй като и в началото на нашия разговор нямах възможност да кажа няколко думи за начина, по който руснаците водят войната.

Значи, руската армия до момента води войната като Вини Пух – като плюшено мече, не като истинска мечка, която се е разсърдила.

Всичките тези истории с ударите по енергосистемата на Украйна, всичко това беше по-скоро като за вътрешна консумация за Руската федерация, тъй като ударите, които се нанасят, те не се нанасят върху турбините, върху електрогенераторите в централите, те се нанасят по далекопроводи, нанасят срещу трансформатори и т.н., които общо взето много бързо могат да се поправят.

И нещо друго, прави впечатление, че от близо 2000 ракети, които са изстреляни до този момент няма нито една ракета, която да е попаднала във високоволтовите линии, които са 750 киловолта, и които фактически обслужват украинските атомни електроцентрали, с което се гарантира голямата част от електроснабдяването.

Т.е. очевидно, че в Русия, в Москва някой не иска да го прави това нещо и не го прави съвсем съзнателно. Защото да речем има някакъв хитър план, но на руското обществено мнение започна да му писва с този хитър план, който никой не го разбира, тъй като в Донбас и на фронта загиват вече прекалено много руснаци, и руското общество вече започва да не понася това натоварване, тъй като разбира се има семейства, които са загубили своите съпрузи, бащи, братовчеди и т.н.

Така че тук предполагам, че в Москва много ясно си дават сметка, че те играят вече на ръба, когато трябва да се заемат малко по-сериозно да водят войната, още повече, че се очакват усложнения в Приднестровието, очакват се усложнения в Кавказ, има проблем с Азербайджан, с Армения.

Виждаме, че Антъни Блинкен направи едно турне в Средна Азия в бившите съветски републики, които сега са независими държави. Той се опитва да ги настрои срещу Русия.

Сега, разбира се, трябва да имаме предвид, че Азия е трудна за разбиране и не всеки път се разбира така лесно, защото виждаме, че президентът на Казахстан говори едно, министърът на външните работи на Казахстан говори друго, точно обратно, т.е. и на вашите, и на нашите, всички да са доволни. Но в една страна, като Казахстан, да считаме, че министърът на външните работи не е съгласувал това, което ще каже с президента на държавата, е просто смешно.

Всеки играе абсолютно неговата игра, но трябва да имаме предвид, че нещата се усложняват и в Далечния Изток, в Тихоокеанския регион, където разбира се е ангажиран Китай. И Китай си дава много ясно сметка, че ако Русия загуби, следващият е той, и той ще бъде далеч по-лесно плячка на САЩ.

Така че в този план без да вдигат страшен шум, китайците, както ви казах, получават необходимите суровини, за да увеличат своя ядрен потенциал. От друга страна китайците много внимателно следят това, което се случва в руската армия и нейните слабости на територията на Украйна. И аз тези дни четох един анализ на китайски военни, които много точно са напипали проблемите на руската армия.

В руската армия, ако говорим сериозно, тя не беше готова за този вид война. Всички считаха, че ще има някакви високоточни удари с ракети и никой няма да ходи да се бие, а фактически се оказа, че войната се води по начин, по който се е водила Втората световна война, и фактически основният акцент е върху сухопътните войски.

Ако говорим сериозно обаче, ако погледнем сухопътните войски в Западна Европа и страните-членки на НАТО, като изключим разбира се Турция, като изключим САЩ, всичко останало са книжни тигри, които в общи линии не са боеспособни, а и броят на тези войски е много малък. Например, армията на Великобритания е 72 000, и сега се очаква да бъде увеличена на 76 000 човека – нещо, което по сравнение с тези цифри, които ние чуваме от едната и от другата страна, от украинска и от руска страна, то просто е смешно да се говори за него.

– Искам да ви кажа, г-н Чуков, че световните медии разпространиха информация от последните часове, според която външните министри на САЩ и Русия са разговаряли 10 минути в кулоарите на срещата н Г-20. Блинкен е използвал дискусията, за да посочи 3 точки на Лавров: че САЩ ще подкрепят Украйна конфликта толкова дълго, колкото е необходимо, за да сложи край на войната; че Русия трябва да отмени решението си да спре участието си в нов ядрен договор СТАРТ; и че Москва трябва да освободи задържания американец Пол Уилън. Въпросът ми е: може ли да се говори за наченки на път за диалог?
– По така поставените въпроси мога предварително да ви кажа, че нищо няма да се получи. Самият Антъни Блинкен, аз понеже следя много внимателно и руската част на интернет, където има коментари не само на руски източници, но и на други страни, на които основният език е руският, имам предвид бившите страни от Съветския съюз, Антъни Блинкен има изключително нисък рейтинг в очите на руснаци и на много други от Азия, включително от страна на китайците.

Той се счита за човек, който не е особено интелигентен, изключително агресивен, държи се като каубой  без да преценява обстановката, в която се намира. За пример само: той, ако си спомняме миналата година в Анкоридж, Аляска се срещна с Ван И – китайският шеф на китайската дипломация, тъй като той вече е към ЦК на Китайската комунистическа партия, но тогава той беше външен министър, и тогава срещата се превърна в един огромен скандал и китайците напуснаха това съвещание.

Т.е. Антъни Блинкен бих го нарекъл „Бързия скандал“ – където се появи, навсякъде се получават някакви такива недоразумения. Далеч по интелигентен, който се занимава с външна политика, е Джейк Съливан, който има отношение към националната сигурност на САЩ, и може би за мен №1 е Уилям Бърнс, който е шеф на ЦРУ – той беше зам.-държавен секретар на САЩ.

И в неговата битност аз имах възможност да присъствам на среща с него. Наистина той е един съвършен дипломат, който много добре владее изкуството на дипломацията. Антъни Блинкен не владее изкуството на дипломацията, още повече, че Антъни Блинкен е един от ястребите в партията на войната в САЩ, това са т.нар „неокони“ в САЩ, и те са той, Виктория Нюланд, стар такъв кадър е Хилъри Клинтън и т.н. Не считам, че Антъни Блинкен е човекът, който би донесъл мир и би се разбрал с руснаците в този момент.

Що се касае до това, че Русия трябва да се върне към договора СНВ-ІІІ, за който говорихме в началото, трябва само едно да ви кажа: той очевидно не е чул внимателно това, което каза Путин преди броени дни, когато се обърна към Съвета на федерацията в Москва. Той много ясно обясни защо Русия излиза от този договор.

Той каза: „Този договор налага от едната и от другата страна да се правят инспекции. Американците искат да идват и да инспектират местата, където ние складираме нашето стратегическо ядрено оръжие, но в същото време поради това, че има санкции срещу Руската федерация, те не пускат руските делегации да отидат на американска територия“.

И той каза: „Те сега какво очакват, да идват да ни проверяват нас, а ние да стоим и да чакаме, и те да не ни пускат там. Това е изключено“.

Даже Путин, той в такива случаи е доста ироничен, на моменти бих казал даже и ехиден, така че това беше отправено към хората като Антъни Блинкен, които считат, че с този начин на говорене могат да постигнат нещо. Това е начинът на говорене, който Китай също категорично отхвърля и не желае въобще да води такива разговори. Споменах Анкоридж, където се прояви Антъни Блинкен. Не, не считам, че това е удачен ход.

– Войната и Балканите. Кои са горещите точки, които предпоставят потенциални конфликти и как да се избегнат?
– В момента драмата на Балканите се нарича Косово-Сърбия. Знаем, че имаше среща в Брюксел между Албин Курти, който е премиерът на Косово, и Вучич. Сега, след тази среща Албин Курти каза: „Ние се разбрахме за всичко“, Вучич излезе и каза: „Ние не се разбрахме за нищо“.

– Чашата е наполовина пълна и наполовина празна?
– Жозеп Борел излезе и каза: „Всичко е окей, те се разбраха. Нещата вървят в правилна посока“. Но така или иначе нямаме подписано споразумение. Там играта е следната: Вучич в общи линии бавно, но предава Косово, като не го прави рязко, тъй като сръбското обществено мнение ще излезе на улицата, ще излязат хората, и ще станат разправии и панаири. Затова той го прави бавно, бавно, бавно, бавно.

Защото да си припомним имаше една унизителна снимка преди повече от 2 години, когато Вучич беше извикан при Доналд Тръмп в Белия дом, и Доналд Тръмп беше седнал на бюрото си, а срещу него на едно съвсем малко столче бяха сложили да стои Вучич. Нали разбирате, един почти двуметров мъж на едно съвсем малко столче стои, отдолу гледа Тръмп, който се е качил на едно мощно, огромно бюро.

Тогава имаше споразумение между двете страни, не ставаше дума да се признае Косово или дето се казва Сърбия да се откаже от Косово, но тогава се бяха ангажирали да има магистрала Белград-Прищина, да се пусне скоростен влак между тях. Въобще да се започне икономическо сътрудничество, да има транспортни връзки между двете столици и т.н. – нещо, което ние с Македония за 30 години, въпреки че вече сега сме и в НАТО, ние нямаме един обикновен влак, който да върви между София и Скопие.

Та, Вучич фактически имаше едно споразумение 2013 година в Брюксел, в което от страна на Прищина бе поет ангажимент да се направи на територията на Косово нещо като асоциация, като сдружение на сръбските общини. Косоварите приеха този ангажимент при условие, че сърбите също си изпълняват техните задължения.

До ден-днешен няма такова сдружение, няма такава формула Сдружение на сръбските общини, защо от Косово се твърди: да, тя не може да бъде в този вид, който предлагат сърбите, тя може да бъде само като НПО, обаче в рамките на косовското законодателство, което означава, че общо взето Вучич преди това се съгласи от тези общини, които са в северната част на Косово, където има повече сърби, да направи така, че сърбите, полицейските участъци, общините, всичко да отиде към пряко подчинение към Прищина, т.е. да се скъса връзката със Сърбия.

В началото след обявяването на независимостта на Косово, в тази северната част на Косово, Косовска Митровица имаше университет, който беше интересен университет – всичките студенти бяха едни млади, здрави момчета сърби, които приличаха по-скоро на командоси отколкото на студенти. И  те стояха там и общо взето си пазиха тази територия. На практика Вучич предаде КПП-ата по границата, предаде полицейските участъци, излязоха сърбите от парламента, тъй  като в парламента в Прищина там има 10 бройки, ако не ме лъже паметта, които са гарантирани за сърбите.

Партията, която там е уж просръбска се нарича Сръбски списък, но тя е на пряко подчинение на Вучич, те също заеха обтекаема позиция. Имаше един сърбин, казваше се Йованович, който неясно кой го застреля преди няколко години, но този сърбин беше категорично против политиката на Вучич в Косово.

Така че за мен лично Вучич е типичен случай, в който е издигнат и подкрепен от САЩ и Запада, и в момента те се опитват чрез него, именно чрез него да решат проблема в Западните Балкани, т.е. абсолютно всичко да се хомогенизира, абсолютно всички държави да се въртят в орбитата на НАТО и на Европейския съюз. Даже ако погледнем внимателно, следващата среща, която се очаква да се случи между Прищина и Белград, тя е определена да бъде в Черна гора. А Черна гора какво общо има с цялата тази история?

Така че аз мисля, че рано или късно Прищина ще постигне своите цели, а те са следните: не става дума за официално признаване на Косово, но това споразумение е с цел Косово да може да влезе в Европейския съюз и да може да влезе като член на ООН, без обаче да бъде признато като държава от Сърбия. Т.е. Вучич може да обясни, че „В края на краищата аз не съм предал Косово“, но в края на краищата те си постигат тяхната цел.

Вучич в последно време обяснява, че най-големите инвестиции в Сърбия са американски, те са някъде от порядъка на 1 милиард долара, твърди, че с американски инвестиции в Сърбия се открити 32 000 работни места. Ако погледнем, медийния център на Балканите се държи от Белград, и то се държи от мощни американски фирми, които включително държат и някои от нашите медии тук и т.н. Така че големият проблем в момента не е толкова Сърбия, колкото Република Сръбска.

Но за това по принцип първо е взето решение да бъде „сгъната“ – в кавички, разбира се, е думата, не е много академична – Сърбия, след което естествено Република Сръбска ще загуби своята основна опора в региона, тъй като Милорад Додик в момента е твърд, не се огъва и съвсем наскоро стана даже скандал по отношение на националния празник на Босна и Херцеговина, който те искаха да бъде на 1 или 2 март, а празникът на Република Сръбска е на 9 януари, и те не съвпадат, тъй като знаем, че там държавното устройство на Босна и Херцеговина е доста сложно. Там имаме три интитета, и сръбският интитет е Република Сръбска.

И Милорад Додик казва: „Ние не можем да празнуваме там на 1 март национален празник, след като на 1 март в столицата на Босна и Херцеговина на една сръбска сватба кумът е носил знамето на сръбската православна църква и е бил застрелян от хората на Изетбегович“, които тогава бяха въоръжени и водеха война на тази територия. Аз си спомням, бях чел някъде в началото на 90-те години излезе книга на един френски експерт Еманюел Тод, тя се наричаше и се нарича „Геополитика на православие“.

Тя книгата излезе 1992 година, и аз там бях шокиран, защото това беше началото на 90-те години, той прогнозираше, че Югославия ще се разпадне, че Сърбия един ден ще се свие до Белградския Санджак, което означава, че може би се очакват събития и във Войводина, и в Рашка, Рашка това е Санджак, който знаем, тази част, която е в тази част, южната на Сърбия.

В момента има проблем с 3-те албански общини, които са в Южна Сърбия, Прешево, Буяновац и Медведжа, в момента има, тези дни мисля, че вчера е отишла делегация в Държавния департамент на САЩ представители на тези сърби. Всъщност, само в една от общините албанците са повече от сърбите, в другите сърбите са повече, но са съизмерими едните и другите.

И от Прищина казват така: „Добре, вие искате сдружение на сръбските общини, но по същия начин ние искаме за албанските общини, които са в Южна Сърбия“. Така че нещата там са сложни. Още повече, че американците имат едни интереси, Европа и германците имат други интереси, британците имат трети интереси. Неслучайно този, който отговаря за Западните Балкани от американска страна, е Габриел  Ескобар, който познава добре района, от британска страна беше назначен един генерал от резерва, ген. Стюарт Пийч, който също се занимава и дублира усилията на Ескобар.

Така че ще станем свидетели на неща, които в момента се подготвят в Сърбия и Косово. Още повече, че излезе една много интересна информация, сърбите я приеха много болезнено, тъй като се оказа, че завод за боеприпаси в Сърбия изнася боеприпаси в Украйна, и в Украйна официално излезе информация, че са намерени снаряди, които са сръбско производство, и тогава от сръбска страна започнаха да говорят, включително и това, че това не е вярно, че „Ей погледнете документите, тук по документи няма как ние да сме изнасяли това нещо“, т.е. нещо, което ние го преживяхме преди няколко месеца.

Тя и г-жа Нинова твърдеше, че няма изнасяне на оръжия към Украйна, и по документи между другото тя е абсолютно права, тъй като ендюзера в документа, крайният потребител, на който ние като продаваме боеприпасите, в никакъв случай не е Украйна – там са някакви фирми, някакви други държави, които вече те оттам нататък какво правят, си е тяхна работа.

– Реекспортират?
– Да.

– Водим този разговор, г-н Чуков, на 3 март. Не се ли  озоваваме в деликатната ситуация за освобождението на България – кръвта си тогава са проливали и руски, и украински войници? В поляризираното разделение в отношенията можем ли да запазим баланс?
– Тук бих искал да обърна внимание на това, че когато говорим за войната 1878 и Освободителната война, когато Руската империя ни освобождава, трябва да имаме предвид, че имаше преди няколко години един скандал, едни разправии, че финландци са загинали за свободата на България, и ето защо тук Финландския полк и т.н.

По време на Руската империя създаването на военни формирования се е правило на географски принцип, не на етнически. Т.е. ако това е някъде в Самара, полкът е Самарски, но това не означава, че там няма много други етноси от Руската империя.

Така че аз съм имал възможност да разговарям с човек, по понятни съображения не искам да цитирам, който е чел архивите и протокола, когато руският цар е взел решението за начало на Освободителната война. Знаем, че в този момент Русия когато започва тази война, тя е претърпяла поражение преди това, не е била в много добра кондиция. Тогава на това събиране министърът на отбраната е казал: „Ние не сме готови за война, ние нямаме достатъчно оръжия“, финансовият министър също казва:

„Ние нямаме финансови ресурси за това нещо“. И тогава самият руски цар взима решението да бъде освободена България. Виждате колко трудно е станало всичко това, и за мен съвсем справедливо неговият паметник стои срещу нашия парламент, тъй като аз си спомням известния французин Луи Леже по повод нашето освобождение 3 март казва така: „През XIX век най-голямото откритие не е откритието на парния локомотив, най-голямото откритие е, че българите отново се върнаха и имат възможност да бъдат държава, да имат своя държавност“.

Така французинът по онова време е видял онова, което ни се е случило. И когато идва 3 март на мен винаги ми се иска веднъж завинаги да престанем да разглеждаме историята си на периоди – хубави или лоши. Големите държави с богата история, които са стабилни, те не гледат на своята история като на  ученическа тетрадка, на която като сбъркаш нещо, късаш листа и започнеш да пишеш отново.

Защото като късаме листовете няма да остане нищо от България, т.е. няма да остане нищо от родната ни държава. Историята ни хубава или лоша, тя си е наша. И затова когато тръгваме да заклеймяваме оттук дотук като период, за мен това е фатална грешка и по този начин ние разбиваме своята държавност.

– На финала: отношенията с Русия. Войната в Украйна ще намери ли място сега в предизборната кампания и след вота на 2 април при съставянето на правителство например?
– Във всички случаи. Според мен това ще бъде една от основните теми на предизборната кампания, тъй като в момента се оказва изключително мощен външен натиск този път да спечелят правилните политически формации, след което да има правителство, тъй като сраженията на украинска територия навлизат в по-особена фаза, в която започват вече във войната да се увличат и държави, които са в околностите на Украйна.

Т.е. виждаме, че Румъния, виждаме, че Молдова е на път да тръгне към Приднестровието, виждаме поляците направиха огромна мобилизация, армията им стигна до 300 000. Ще бъде абсолютна илюзия, ако ние считаме, че България ще може да се сниши и по този начин да изчака бурята, както казваше едно време Тодор Живков.

Затова отвън, от НАТО натискът е огромен да имаме редовно правителство, което да взима необходимите решения, тъй като ни предстоят да вземем изключително трудни решения и да извършим изключително опасни за националната ни сигурност действия, които дано бъркам, не сме ги взели, не сме ги направили тихомълком вече някъде.

blitz.bg

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук