Преките ефекти от инвестицията ще са между 0,8% и 1% от БВП на страната

Заводът на „Фолксваген“ ще донесе на България 1,2 млрд. лева годишно. Преките ефекти от инвестицията ще са между 0,8% и 1% от БВП на страната. Това пише в. „Труд“ в свой анализ.

Държавата може да предостави безвъзмездно терен
България все още се нарежда на последно място в Европейския съюз според равнището на средния доход.

Според данните на Евростат през 2018 г. тя достига 50% от покупателната способност на дохода на човек от населението в ЕС. За сравнение – лидер сред страните от бившия Източен блок е Чешката република (90%), следвана от Словения (87%), Естония и Литва (81%).

Примерът на Чили

Страните от Южна Америка по принцип не са във фокуса при подобни международни сравнения, тъй като обикновено се правят опити за оценка на конвергенцията на българската икономика към ЕС или еврозоната.

Интересен пример обаче е Чили, която се нарежда на първо място в своя регион по този показател, като покупателната способност там е 57% от средната за ЕС.

Тя е първата страна от региона, която е член на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, тоест официално е призната за развита икономика.

Предимство на страната осигуряват привлечените чуждестранни инвестиции, които с натрупване към края на 2017 г. превишават 206 млрд. долара (над 75% от БВП).

Икономиката е малка и отворена, като над половината от приходите от износа на стоки са от мед, а над 1/3 са от храни, химически продукти, целулоза и хартия. Основните търговски партньори са Китай, Съединените щати, Япония и Южна Корея.

По-съществените реформи в страната започват в началото на 80-те години на двадесети век. Тогава възпитаници на Университета в Чикаго либерализират икономиката, извършват мащабна приватизация, но запазват държавната собственост върху най-голямата минна компания в страната.

Освен това те намаляват данъчното облагане и ролята на държавата в икономиката и променят изцяло модела на пенсионно осигуряване като въвеждат лични сметки, в които се натрупват средствата на всеки работник.

Периодът между 1991 и 1997 г. е един от най-силните за развитието на страната, като средногодишният реален растеж достига 8%, но заедно с това се набляга повече на социалната политика и се увеличават държавните разходи.

Структуроопределящо за чилийската икономика е минният добив. Той се развива на основа на чуждестранни инвестиции, които се подкрепят от държавата чрез нормативна уредба, която създава благоприятна среда за тях.

По този начин страната се възползва ефективно от природните си богатства, но и успява да привлече необходимите капитали и технологии за добив, с които самата тя не разполага. Това й позволяват да се превърне в най-големия производител на този метал в света.

Освен това Чили е сред най-големите производители на сьомга. Важен принос за това има привличането на чуждестранни инвеститори в сектора, които използват съвременни технологии и иновации за растеж на производството, като повишават конкурентоспособността.

Ефекти от построяването на завод на Фолксваген

България влезе в световните новини като една от двете основни възможни дестинации за изграждане на завод за производство на автомобили на концерна Фолксваген, заедно с Турция.

Все още не е обявено окончателното решение, но определено такава инвестиция би представлявала сериозен стимул за българската икономика.

Известните досега параметри са размерът на инвестицията от приблизително 1,3 млрд. евро и създаване на около 5 000 работни места.

Капацитетът на завода се очаква да достигне около 300 хил. автомобила годишно, като се очаква да се произвеждат кросоувъри с марките Шкода и Сеат.

При натоварване на мощностите от 80% приходите на завода ще го наредят сред най-големите предприятия в страната, докато при работа на максимален капацитет той дори е възможно да се превърне в най-голямото предприятие.

По-важното е обаче какви биха били ефектите за българската икономика и за доходите на човек от населението от осъществяването на такава инвестиция. Тук трябва да се отчетат преките, непреките и индуцираните ефекти от нея.

Преките ефекти са свързани с добавената стойност и заетостта, която се генерира от самото предприятие. Тя е комбинация от разходите за труд (работните заплати, осигуровки и данъци), печалбата, амортизациите и корпоративните данъци, създадените производствени мощности във фазата на строителството и т.н.

Непреките ефекти обхващат допълнителната добавена стойност и работни места за доставчиците на компанията.

Индуцираните ефекти са резултат от увеличеното потребление на стоки и услуги и платените данъци върху него от страна на работниците на компанията и на нейните доставчици.

Непреките и индуцираните ефекти формират т.нар. мултипликатори.

Размерът на мултипликаторите зависи от това каква част от компонентите, които ще се влагат при производството, ще са произведени в България и каква част ще са вносни.

Наличието на завод с подобен капацитет и развитието на автомобилостроенето в страната през последните години подсказва, че би трябвало постепенно мултипликаторите да нарастват.

Очакваните преки ефекти, изразени чрез допълнителната добавена стойност са поне 1 млрд. лв. на година.

В свое изказване по темата Кристофор Павлов, главен икономист в една от най-големите банки в България, твърди, че ефектът може да достигне около 1% от БВП. Според официалните прогнози на българското правителство БВП през 2019 г. ще бъде около 115 млрд. лв.

Тоест според консервативни оценки преките ефекти ще са между 0,8% и 1% от БВП на страната.

Сглобяването на крайния продукт в автомобилостроенето включва използването на множество компоненти от различни производители. Част от тях обаче би могла да се произвежда и в България.

Колкото е по-голям процентът от общите доставки, толкова по-голяма става непряката добавена стойност от тази инвестиция.

Привличането на голям производител като Фолксваген може да допринесе за инвестиции на други компании от автомобилостроенето или на такива за части, както и да разшири съществуващия бизнес в страната на инвеститори, които вече присъстват тук.

Освен това работниците в самото предприятие, както и тези на доставчиците генерират потребление и в резултат от това добавят допълнителна стойност в българската икономика.

Така непреките и индуцираните ефекти ще бъдат минимум около 200 млн. лв. годишно. Следователно общият годишен ефект от инвестицията в производствената фаза ще е поне 1,2 млрд. лв.

От графиката, посочваща БВП на глава от населението, се вижда ясно, че в България то е на най-ниското ниво в ЕС. Това означава, че производителността на труда на българина е изключително ниска и го отдалечава от средното ниво на доходи и стандарт на живот в ЕС.

Използвайки примера от Чили виждаме, че там показателят е почти двойно по-висок от този в страната ни. Ето защо осъществяване на инвестиция, подобна на тази на Фолксваген, би повлияло положително не само на икономиката, но и на доходите на българите, тъй като ще доведе до ръст в производителността.

Важно значение за въздействието на тази инвестиция в краткосрочен период има текущото състояние на икономиката. Понастоящем тя се намира близо до потенциала си, като на трудовия пазар се наблюдава недостиг на квалифицирани специалисти.

Тя вероятно ще предизвика разместване като изтегли част от кадрите от други фирми чрез по-високо заплащане. Те ще трябва да покрият недостига чрез привличане на други хора. Тоест по този начин ще се увеличи ефективността на използване на човешките ресурси и това ще допринесе за повишаване на заплатите.

При спад на икономиката, какъвто се очаква да настъпи в резултат от неблагоприятната международна конюнктура, обаче ефектът от тази инвестиция ще бъде антицикличен.

Друг въпрос е свързан с необходимите средства и ресурси за привличането на инвестицията в страната.

Възможни са различни подходи от страна на държавата – безвъзмездно предоставяне на терена за завода, освобождаване от плащането на данък върху печалбата и други данъци за определен период от време, поемане на част от разходите за построяването на завода (кешово плащане), строеж на необходима инфраструктура и други, както и комбинация между посочените мерки.

Те обаче трябва да са съобразени с нормативната уредба в Европейския съюз по отношение на държавната помощ. Предвид конкуренцията с Турция, която е държава извън ЕС, е възможно от Европейската комисия да одобри по-висока помощ от регламентираните по принцип до 10% от размера на инвестицията.

Колкото по-голяма е държавната помощ обаче, толкова по-малки ще са нетните ползи за българската икономика. По тази причина българското правителство трябва да направи оценка на въздействието както върху икономиката като цяло, така и върху държавния бюджет, която да определи какви ресурси да бъдат използвана за тази цел.

Като цяло привличането на капитали, технологии и ноу-хау, заедно с подобряването на образователната система и средата за бизнес са инструментите, които позволяват на икономиките да се разширяват по-бързо и по-устойчиво.

Наред с множество европейски икономики, като чешката и словашката, където водещо е автомобилостроенето, България може да използва опита на страни като Чили.

Той показва, че когато капиталът в дадена икономика е недостатъчен, тя може да създаде подходящи условия за привличане и задържане на чуждестранни спестявания, които да позволят ефективното използване на наличните природни и човешки ресурси. Разбира се, в този процес основният мотив на инвеститорите е реализирането на възвръщаемост.

Заедно с това обаче те създават работни места и добавят стойност за местната икономика, като повишават доходите и покупателната способност на населението. Именно това е основанието представителите на българската държава да положат максимални усилия за привличане на Фолксваген, които да доведат до положителен резултат.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук