През 2017 г. делът на композитния индекс „Икономика на светло“ се увеличава и достига 74, 78%. Българската икономика се изсветлява, делът на сивия сектор намалява. Това заяви на пресконференция проф. Стефан Петранов, ръководител на екипа, създал композитния индекс „Икономика на светло“. Индексът е създаден през 2010 г. с проект по ОП „Развитие на човешките ресурси“ и вече пета година Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) провежда това изследване със собствени средства. Композитният индекс се изчислява въз основа на обективни статистически данни и на базата на анкетни проучвания сред работодатели и работници, предаде Агенция „Нюз.БГ“.

Проф. Петранов изтъкна, че важна е тенденцията, която показва, че българската икономиката не само изсветлява, но това става и с по-бързи темпове в сравнение с първите години на измерване на индекса. През 2016 -2017 г. нарастването на индекса става с от 2 до 3%.

„Ако се запази тенденцията след една петилетка индексът Икономика на светло ще стигне до 87%, което значи, че около 13% ще остава в сивия сектор, горе долу такъв е и сивият сектор в ЕС в момента“. Изключение е 2014 г., когато делът „икономика на светло“ намалява. Това проф. Петранов обясни синцидента с КТБ и обстоятелствата, стекли се през въпросната година.

25% е делът на сивите практики у нас. За сравнение, през 2010 г., когато е започнало изследването, този процент е бил 35% и България е била на опашката на страните от ЕС. От Асоциацията на индустриалния капитал коментират, че техният дял като явление е приблизителен спрямо приходите на икономика като цяло.

Проф. Петранов коментира, че делът на сивата икономика продължава да е висок и затова трябва да си зададем въпроса – какво трябва да се направи?

Композитният индекс се състои от два компонента – статистически и социологически. Първият е конструиран въз основа на официалните данни в националната статистика. Там проблемни се очертават неформално заетите лица и събирането на акцизи от тютюн и тютюневи изделия. По отношение на неформално заетите се отчита, че е нараснал делът на хората, които работят с неформални договори и които получават заплатите си изцяло неофициално или частично неофициално. Обяснението, което се налага, е свързано с продължаващата политика на административно определяне на минималната работна заплата и минималните осигурителни прагове.

10% годишно увеличение на минималната работна заплата не кореспондира с увеличаването на производителността на труда, категоричен е проф. Петранов. Това е причина нискоквалифицираните хора да остават в сивия сектор. Освен това като причина за увеличаване на неформално заетите се очертават и липсата на работна ръка, и липсата на реформи в ключови сектори.

Социологическият компонент, проследяващ усещането на работодателите и на работниците, също показва, че икономиката изсветлява.

Така работодателите преценяват, че има проблеми с договорите на пълно възнаграждение.

Работодателите обръщат внимание на още едно явление – коректното провеждане на обществени поръчки, където отново има спад. Идентифицираните проблеми сочат, че административните процедури следва да бъдат подобрявани.

Работниците и служителите посочват проблеми в три области – основно работа с договор на пълно възнаграждение, допълнителна работа с договор, допълнителна работа с договор на пълно възнаграждение.

„Има увеличение на сивата икономика в тази област“, констатира изследването на индекса.

Изводите, които от АИКБ правят за подобрение на икономическия климат, се дължат на вътрешни фактори, свързани с финансова, икономическа и политическа стабилност, което благоприятства инвеститорите.

Това пряко и косвено изсветлява икономиката„, заяви проф. Петранов. Той визира и предприети конкретни мерки за подобряване на бизнес средата и изсветляване на икономиката на страната.

Сред външните причини за положителната тенденция за изсветляване на икономиката са ръстът на европейската и световната икономика, което се отразява в увеличаване обема на износа на България, и общото намаляване на интензивността на основните стресогенни фактори, които създават негативни психологически нагласи сред бизнес.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук