Мамят ни с менте оцет, бъкан е с Е-та

0
1345

Все повече българи търсят качеството и са склонни да дадат дори повече пари, за да купят най-добрите домати, краставици, чушки и т.н. Но дали това е достатъчно? Защото инвестираме в качествени зеленчуци и здравословно хранене, но понякога не обръщаме внимание на дребните детайли, които могат да превърнат и най-полезната салата във вредна.Такава опасност крие например оцетът, с който овкусяваме,предупреждава „24 часа”. Затова е добре да се внимава с него и да се купува само натурален, защото, за съжаление, ментета продължават да заливат българския пазар.

Още през март 2014 г. депутатите приеха Закон за изменение и допълнение на Закона за виното и спиртните напитки, в който записаха нов стандарт и дефиниция за продукта “оцет”. Според това определение оцет може да се произвежда само по натурален път, от биологична суровина чрез провеждане на оцетно-кисела ферментация на вино, плодове, плодово вино и етилов алкохол от земеделски произход.

Причината за промяната и записване на стандарта в закона беше масовото производство и продажба на синтетична оцетна киселина, която се прави на базата на петролни деривати. При нея основно се ползва 4-8% разтвор на оцетна киселина с добавена 1-3% лимонена киселина и оцветена с карамел, обикновено Е150. Резултатът от тази “рецепта” също се наричаше оцет, но е опасна за здравето на хората.

“Най-малкото поражение от нея може да са неприятните киселини, но не се изключва и получаването на ранички и язви”, предупреди доц. Христо Спасов, ръководител на катедра “Вино и пиво” в Университета за хранителни технологии в Пловдив. Според него разредената оцетна киселина с концентрация над 6%, която се продава като оцет, със сигурност вреди на здравето.

Въпреки опита на народните представители да разграничат истинския оцет, който се произвежда по натурален път, и синтетичните продукти, те все още масово присъстват в магазините. Абсолютно нарушение на закона е, ако на етикета им продължава да стои думата “оцет”. Ментетата трябва да се наричат с други имена, по подобие на млечните продукти с палмови мазнини.

Например позволено е да се продават като “Кисел заместител”, “Кисела подправка”, “Кисел продукт за овкусяване и консервиране” и т.н. Не всички производители обаче го спазват и мамят хората. Те подвеждат, като пишат на етикетите например “оцетен”, но в същото време използват точно петролни деривати и синтетична оцетна киселина, която се обозначава с код Е260. Сигурен знак, че става дума за менте, е, дори на етикета да има думата “оцет” или нейни производни, ако фигурира като съставка синтетична оцетна киселина или Е260. Такъв продукт е по-добре да се избягва, за да няма неприятни изненади после. Ако с подобна некачествена течност се правят туршии и домашни консерви, те почти сигурно ще се развалят.

Все още синтетичната оцетна киселина обаче се продава по пазарите у нас заради по-ниската цена и незнанието на хората за съдържанието на продукта, който купуват. А оцетната киселина е силно токсична при високи концентрации. Степента ѝ на токсичност зависи от това с какво количество вода е разредена. Най-опасни за човека са разтвори, чиято концентрация надвишава 30%. Контакт с нея на лигавиците или кожата води до силни химични изгаряния.

Често производителите на оцетните ментета предлагат продукт, който е синтетично приготвен, с много по-ниска себестойност и почти двойно по-ниска цена.

Те обаче не спазват технологичните практики, предписани от закона, което води до различни рискове и недостатъци. Всеки потребител трябва да знае, че основното преимущество на синтетично направения оцет – много по-ниската цена, не компенсира неговите вреди. Особено сериозен е този проблем в по-малките населени места у нас. Там заради липсата на голям магазин почти изцяло се продават опасните ментета. Така дори човек да иска да си купи натурален оцет, е трудно, защото търговците се водят само от ниската цена. Това от своя страна удря по имиджа на оцета и мнозина, които се натъкват на ментетата, се отказват от него и подправят салатите с лимон. А натуралният оцет има безспорни ползи.

Той е продукт, познат от дълбока древност със своите лечебни и диетични свойства. Неговото производство преминава дълъг път на развитие – от спонтанното му получаване, през домашно и занаятчийско производство, до съвремeнните автоматизирани методи на дълбочинна ферментация. Традиционният метод за получаване на оцет си остава натуралният, т.е оцетнокиселата ферментация на база етилов алкохол.

Оцетната киселина е основната съставка на винения оцет, като се съдържат и всички минерали и биологично активни субстанции, акумулирани в гроздето и преминали във виното. Освен тях има и други важни елементи, които подобряват качеството, от което нараства и хранителната стойност на оцета. Това са аминокиселини, витамини, рибофлавин, никотинамид, пантотенова киселина и др. pH на винения оцет е в границите 2,4 до 3. Както и при виното, качествата на оригиналния оцет варират в зависимост от съставките и начина на производство. По-качествените оцети отлежават в бъчви около 2 години.

Ябълковият оцет пък се произвежда от ябълкови джибри и съдържа над 90 различни съставки, които стимулират жизнените функции на организма. Цветът му е кафеникаво-жълт. При пиене, а не готвене следва да се разреди преди изпиване, в противен случай поради киселинността си може да изгори гърлото.

Ябълковият оцет съдържа още ензими и 20 особено важни минерални вещества, витамини и микроелементи като калий, натрий, магнезий, фосфор, хлор, сяра, мед, желязо, силиций, флуор, витамините: С, Е, А, В1, В2, В6, бета-каротин, витамин Р.

Балсамният оцет (Balsamico) е вид оцет, който се е произвеждал от концентриран гроздов сок от бяло грозде в Модена, Италия. Цветът му е много тъмен – кафяво-черен, а вкусът му е богат и сладникав – до голяма степен високата киселинност на този оцет е прикрита от мекия му вкус. Истинският балсамен оцет отлежава от 3 до 12 години. За разлика от синтетичните версии на винения оцет евтините балсамни оцети се произвеждат също от винен оцет в комбинация с карамел, захар и гроздов сок, т.е. дори тази версия на този оцет не е съвсем синтетична.

Оризовият оцет също все повече навлиза на западните пазари заедно с азиатската кухня. Съществуват три вида китайски оризов оцет – бял, черен и червен. Червеният съдържа гъбата Monascus purpureus, която е особено полезна за премахване на лошия холестерол в кръвта. Японските видове оризов оцет са два: единият се прави от ферментирал ориз, а в другият се добавя саке, захар и сол.

Ако като оцет се продава продукт, произведен чрез използването на добита по синтетичен начин оцетна киселина, санкцията е от 1000 до 5 хил. лв., ако търговецът е физическо лице, и от 5 хил. до 10 хил. лв., ако е юридическо лице или фирма. Това предвижда Закона за виното и спиртните напитки. Санкцията беше въведена заедно с определението какво е оцет. Именно липсата на дефиниция преди март 2014 г. е оставила отворена вратата за злоупотреби от недобросъвестни производители, които пускат на пазара или влагат в храни опасни синтетично добити химикали, получени от разграждането на петролни продукти.

Според Закона за виното и спиртните напитки видовете оцет ще се определят и означават според вида на изходната суровина и могат да бъдат винен, плодов, ябълков и алкохолен. Производителите са длъжни да посочват в проценти съдържанието на оцетна киселина в продукта./БЛИЦ

loading...

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.