Присъда: Смърт

0
1657

Опитът за преврат в Турция отново извади на дневен ред дискусията за смъртното наказание. „Готов съм да го върна, ако хората го поискат“, заяви премиерът Реджеп Таийп Ердоган. „Защо трябва да ги държа и да ги храня в затворите през следващите години?“, риторично отговори той на въпрос за съдбата на метежниците. Смъртна присъда не е изпълнявана в Турция от 20 г., а през 2004 г. бе премахната заради изискванията на ЕС във връзка с преговорите за членство. Крайното наказание обаче все още действа в много държави по света. В САЩ решението е в юрисдикцията на различните щати. В Китай отскоро присъдата се изпълнява дори за корпуция. Единствената европейска държава, в която смъртта е позволена от закона, е Беларус. В България последното смъртно наказание е приложено само 6 дни преди идването на демокрацията – на 4 ноември 1989 г. Чрез разстрел.

Ето историята на най-великите изобретения за изпълнение на закона – присъда „Смърт“.

Гилотина

На 25.04.1792 г. във Франция е създадена гилотина. Изобретателят й е Жозеф Гилотин. Близо двеста години тя е средство за масова екзекуция по площади в страната и чужбина. По професия бащата на това изобретение е бил лекар. Във времето на Великата френска буржоазна революция, известна с класицизма в литературата, се е смятало, че смъртта чрез гилотина е най-хуманният начин за срещата със смъртта. Главното средство за екзекуция е тежък скосен нож, който е висял на 2-3 метра. Бил е вързан за въже, което се е запалвало с огнена факла. В най-големия си разцвет този тип оръжие е убивало около 60 души, дори са били измисляни преносими устройства. На границата между двата века – XVIII и XIX, се е доказало, че човешката глава може да живее около 10 секунди. Сред най-известните хора, на които им е била отрязана главата, са Мария-Антоанета и „бащата на химията“ Антоан Лавоазие. За последен път гилотината е използвана във Франция на 10 септември 1977 г., по време на президента Жискар д’Естен. Страната отменя смъртното наказание през 1981 г.

Електрически стол

През 1887 г. в щата Ню Йорк е създадена комисия, която да разработи по-хуманен метод за изпълнение на смъртно наказание. Идеята за електрическия стол хрумва на стоматолога д-р Албърт Саутуик, който предлага да се използва едно от най-великите открития на човечеството – променливият ток. Докторът се „вдъхновил“, след като видял как възрастен пияница бил убит почти безболезнено, след като пипнал електрогенератор.

В началото пробват изобретението върху едри животни. То е окончателно готово през 1889 г. Въведено е в употреба следващата година, когато осъденият на смърт Уилям Кемлър, убил любовницата си с брадва, е качен на стола. Първото пускане на ток продължава 17 секунди. Кемлър изпада в безсъзнание, затова повторно му е пуснат ток, този път 2000 волта. Методът за последно е използван в САЩ през 2010 г.

Разпъване на кръст

От самото съществуване на християнската вяра, каквато я познаваме и с днешна дата, това е представата за Спасителя. Изпълнението на смъртното наказание през античността чрез разпятие е било използвано във Вавилония, Древна Гърция, Палестина, Картаген, но е особено често срещано в Древния Рим, където разпятието се превръща в основен инструмент за изпълнение на смъртната присъда, тъй като е бавна и мъчителна смърт, служеща за назидание на останалите. Посредством разпятие са екзекутирани особено опасни престъпници (бунтовници, предатели, убийци, т.н.). В Древен Рим, в случай на убийство на собственик на къща от неговите роби, които живеят в неговата къща, независимо от техния пол и възраст, те е трябвало задължително да бъдат разпнати. Налице е предание според Библията, че в Палестина по отношение на царствените особи задължително се е прилагало като смъртно наказание разпятието. Разпятия са наложени и на участниците във въстанието на Спартак. Според християнската доктрина, разпятието на Исус Христос прави оръдието на наказанието – кръстът, символ на християнската религия. Разпятието донася смърт и на християнските светци, апостолите Андрей и Петър, мъченик Клеоник Амасийский и други по време на ранното християнство.

Колелото на Катрин

Това изобретение е известно като „Колелото на смъртта“. Използвано във Франция, Германия, Дания, Русия и Сащ. Жертвата се завъртала на колелото, като е била връзвана с вериги или камшици.

На бавен огън

Това класическо умиране датира от времето на Жана д’Арк. За процеса на умъртвяване са нужни купчина от дървета и един казан. Жертвата е завързана на кол и разпъната на кръст. Под казана гори огън, който гарантира бавна и мъчителна смърт.

Убийство с камъни

Този вид наказание датира още от времето на протохристиянството в Римската империя.
Убийството с камъни е начин за екзекуция, при който група хора хвърлят камъни по екзекутирания, докато той умре. При този вид екзекуция няма отделен палач и не може да се определи кой от участниците е причинил смъртта на екзекутирания. За сметка на това смъртта настъпва бавно, поради което в съвременната западна култура убийството с камъни се смята за мъчение. Тъй като е описано в Шариата, то продължава да се практикува като легална форма на екзекуция в редица мюсюлмански страни – Бруней, Ирак, Иран, Йемен, Катар, Мавритания, Обединените арабски емирства, Саудитска Арабия, Сомалия, Судан и части от Индонезия, Нигерия и Пакистан.

Обесване

Примери за обесваване в исторически план има много. Последният публично наказан по този начин е иракският лидер Саддам Хюсеин. Неговата кончина е на 30 декеври 2006 г.

loading...

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.