Производителността на труда трябва да е сред основните фактори за определяне на минималната работна заплата. По този начин ще има форми на заплащане, които в по-голяма степен да мотивират високопроизводителния труд. За целта трябва да се сключи национално споразумение за въвеждане на механизъм за договарянето на МРЗ. Трябва окончателно да се премахне административното определяне на заплатата.

Това стана ясно по време на обсъждане на нов модел за договаряне на минимална работна заплата и въвеждане на практиките на колективно договаряне на производителността на труда, организирано от АИКБ.

Според бизнеса трябва да се прекрати и определянето на минимални осигурителни доходи (МОД-ове). Според представителите на бизнеса то трябва да бъде заменено с договаряне на минимални работни заплати по икономически дейности.

Допълнителните пари за прослужено време и професионален опит (така наречените „класове“) да бъдат прехвърлени в сферата на колективното договаряне, поиска председателят на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев.

Новият модел се основава на разработения Модел за обективна оценка на производителността на труда.
Според него, МРЗ се определя не от Министерския съвет, както е сега, а се договаря по специален механизъм, разработен от Тристранката – Националния съвет за тристранно сътрудничество. В него са национално представителните синдикати, работодателските организации и представители на държавата.

Работодателите предлагат скоро да се премине към договаряне по икономически дейности между браншови организации на работниците и представители на работодателите. Мотивът на АИКБ е, че има разлика при производителността на национално равнище и при отделни икономически дейности.

Според експерти от Асоциацията на индустриалния капитал в България няма икономическа логика да се определя праг на минимално заплащане за дадена професия, след като има праг на минималната работна заплата. По мнението им трябва да бъде обратното.

Според Васил Василев работодателите са готови да започнат договарянето на минималните заплати по икономически дейности, незабавно след премахването на минималните осигурителни доходи (или „прагове“). Цялата процедура може да бъде вършена в рамките на досегашната законодателна уредба на колективното договаряне на ниво отрасъл или бранш.

Социалният министър Бисер Петков смята, че е време да се потърси нов инструмент, който да замести вече остарелите минимални осигурителни прагове. „Напълно подкрепям идеята минималната работна заплата да се определя по икономически дейности в преговори между браншовите организации на работодатели и синдикати“, каза Петков.

В отговор представителят на работодателите отговори: „Доброто ниво на бипартитния социален диалог е важно конкурентно предимство за съответното предприятие, а общото ниво на развитието на индустриалните отношения е важен елемент на конкурентоспособността на националната икономика“, смята Василев.

Според АИКБ минималните осигурителни доходи представляват единствено грижа за попълване на фондовете на общественото осигуряване. Колективното договаряне на ниво икономически дейности би било обективен начин за определяне на минималното възнаграждение на това равнище, особено в случая, когато са взети предвид динамиката на производителността на труда и тенденцията на инфлацията, смятат работодателите.

В отговор на това мнение вицепремиерът и председател на НСТС Валери Симеонов акцентира, че определянето на МРЗ дисциплинира работодателите. „Огромният минус обаче е, че тя се определя по административен начин“, заяви Симеонов и изтъкна, че така не се насърчава производителността на труда и повишаването на квалификацията на работниците.

Според него с административното увеличаване на МРЗ най-малките фирми принудително минават в сивия сектор, защото увеличените разходи не се съобразяват с приходите, каза Симеонов.

Сред предложенията на АИКБ е и въвеждане на договаряне на производителността на труда в колективното договаряне. Така ще се договарят мерки за повишаване на производителността на труда, постигането на които да бъде възнаградено с повишаване на заплатите на работниците или с други придобивки, договорени с работодателите.

На форума участваха вицепремиерът Валери Симеонов, социалният министър Бисер Петков и неговата заместничка Султанка Петрова, президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър МаноловЙоанис Партениотис, вицепрезидент на КТ „Подкрепа“, главният икономист на Института за пазарна икономика Десислава Николова, бившия социален министър Иван Нейков и представители на различни браншови синдикални и работодателски организации.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук