Три версии за списъка “Бобокови“

0
2776

Почти единодушно е мнението, че цифрите се отнасят за края на царското управление

Списъкът на знаковите фигури от прехода, които се появиха на гърба на снимка, която прокуратурата откри при претърсването на офисите и къщите на братя Бобокови, предизвика стотици коментари в социалните мрежи и роди десетки конспиративни теории, пише „Стандарт“.

Някои дори събраха числата, нахвърляни в листчето и получиха сумата от близо 7 милиарда. Различни са версиите какво означават цифрите, написани срещу имената на известните бизнесмени.

Почти единодушно е мнението, че те се отнасят за края на царското управление. Потвърждение на това е включването в списъка на Емил Кюлев, който бе застрелян през 2005 година и на Дарина Павлова, наследник на милионите на Илия Павлов, убит през 2003-та.

1. Клуб „Възраждане“

Повечето анализатори свързват списъка със сдружението на едрия бизнес по оново време – клуб „Възраждане“, тъй като много от имената са членове в него.

Самите Бобокови влизат в бизнескръжеца през 2004-та година. По онова време сдружението приема за членове и двойката – обозначена с „Иван и Елена“, които някои колеги изтълкуваха като Костови, но става думи за съдружниците в „Рей холдинг“- фирма, най-вече известна с ремонта на вагоните.

Списъкът обаче далеч надхвърля участниците във „Възраждане“, а в същото време пропуска някои от тях, като например Добромир Гущеров.

Всеизвестно е, че в бизнессдружението всеки участник е попълвал справка с активите и богатството си.  Затова и една от версиите за този списък е, че Бобокови са ползвали тези цифри, които по-късно излязоха в една от първите класации на списание „Форбс“ за най-богатите в България.

Въпреки това, те са занижени в сравнение с публикуваните тогава данни в рейтингите. Най-фрапиращ е примерът с Васил Божков, срещу когото е записана сумата от 600 милиона долара, докато в класацията на най-богатите от Източна Европа, той вече фигурира като милиардер.

2. Нов транш от червените куфарчета

Според втората версия сумите не са активи, а задължения. Митът за червените куфарчета от зората на демокрацията изглежда много подходящ за случая, но е малко вероятен, защото в списъка липсват играчите от началото на 90-те, които с парите на задграничните дружества на БКП източиха предприятия и си направиха банки.

Това не са и парите за участие в приватизацията, тъй като сладките парчета от баницата вече са били раздадени по времето на Виденов и Костов на повечето хора в този списък.

Съществува обаче вариант тези пари наистина да са заемен капитал, някаква втора хазна за обществени харчове на избраните бизнесмени.

Не е изключено това да е и нов транш от заграбеното злато на социализма.

3. Фонд за спасение на България

Третата версия за списъка се появи в „19 минути“. Според нея описаните пари са били лептата на всеки от бизнесмените за Фонд за спасение на България.

Фондът е трябвало да бъде създаден през 2005 г. с цел да събере около 2 млрд. лв. В списъка на братя Бобокови е отбелязано кой бизнесмен с какви средства ще се включи, а плюсчетата са за тези, с които вече е разговаряно.

По този начин те са искали да противодействат на чуждите инвеститори, навлизащи мощно в страната и заплашващи българския бизнес.

„Целта беше всеки да отдели средства, които да бъдат инвестирани отново в икономиката и участие в големи приватизационни сделки. Така средствата, предприятията и бизнеса щяха да останат изцяло български“, коментират анонимни бизнесмени.

Според тях причината да се обединят била патриотична – да се противодейства на чуждите компании, които са били лансирани по времето на царския син Кирил и близките му Милен Велчев и Николай Василев.

Един от най-големите двигатели на проекта бил покойният Младен Мутафчийски, оръжеен търговец и собственик на комплекса „Хелена ризорт“ в Слънчев бряг.

Фондът обаче така и не се създава, защото не била изчистена структурата и чисто по български се скарали кой да поеме самото управление на средствата.

Плановете обаче били грандиозни, фондът трябвало да доминира над останалите бизнесорганизации и той да определя стратегическите решения за развитието както на различните отрасли, така и на цялата националната икономика.

Забавянето на проекта обаче било фатално, защото с влизането ни в Европейския съюз посоката на развитието ни се променила.

blitz.bg

loading...

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.