Плоският данък подкопава демокрацията в България и лишава българите от достоен живот. Това гласят част от заключенията на доклада „Плосък данък или демокрация? За прогресивна данъчна реформа в България„, който беше представен днес, 31 октомври, от КТ Подкрепа. Докладът е разработен от Колектив за обществени интервенции (КОИ) и сдружение „Солидарна България“.
Докладът предлага конкретни финансова обосновани модели за данъчна реформа, залягащи върху изместването на данъчната тежест от средната класа и бедните към богатите и корпорациите.
Предложенията от доклада за въвеждане на прогресивен данък представи Ваня Григорова – синдикалист, икономист и председател на сдружение „Солидарна България“. Предложенията за въвеждането на прогресивен данък са залегнали и в официалното становище на КТ Подкрепа за Бюджет 2019.
Изчисленията сочат, че от премахването на максималния осигурителен доход в бюджета ще постъпят 710 млн. лв., от добавка „Солидарност“ (20% ДДФЛ над 5000 лв.) – 267 млн. лв., от 12% корпоративен данък – 415 млн. лв.
Резултатите от доклада показват, че разликата между доходите на най-богатите и най-бедните (20%) е над 8 пъти при средно 5 пъти за ЕС.
Близо 40% от населението е изложено на риск от бедност и социално изключване, което е два пъти над средноевропейското ниво.
ЕК определя ситуацията с неравенството и бедността в България като „критична“, което се дължи на „ниските разходи за социална защита“, породени отчасти и от „липсата на прогресивност в данъчната система“, пише в прессъобщението на КТ Подкрепа относно доклада.
Ето защо в страната има нужда да се осъществи прогресивна данъчна реформа, която би намалила неравенството и насърчила икономическия растеж през засиленото потребление. „Необлагаемият минимум пък ще гарантира, че огромната част от работещите с месечен доход до 3 000 лв. (над 95% от заетите) ще плащат по-ниски данъци“, пише още в писмото.
Пламен Димитров отново се обяви против плоския данък
Плоският данък не е довел до свиване на сивия сектор според Димитров
Огнян Касабов от КОИ подчерта как в глобален мащаб плоският данък поставя България в компанията на други недемократични държави като Унгария и територии като Абхазия и Приднестровието. Според него неравенствата и обезвластяването на хората могат в крайна сметка да намерят израз в размирици и бунтове.
Темата коментира и журналистът Ивайло Атанасов, който тълкува, че в страната с най-високи нива на неравенство и риск от бедност в ЕС данъчната система е на практика регресивна и задълбочава тези вече критични проблеми.
Икономистът Боян Захариев пък определи доклада като най-пълно аргументирания и научно издържан документ от този род, появявал се досега у нас. Захариев потвърди, че няма доказателства плоският данък да увеличава чуждестранните инвестиции и да свива сивата икономика.