Има голяма разлика между данните за населението у нас между НСИ и ГРАО, съобщава bTV.
Според направения анализ има между половин милион и милион повече избиратели, отколкото показват данните на НСИ.
Според тях ние сме под 7 милиона, а ГРАО показва, че сме над 8 300 000.
Остава въпросът колко души се водят по постоянен и настоящ адрес и дали тези, които са починали, са извадени от избирателните списъци.
480 000 души са хората, според ГРАО, които живеят у нас на постоянен адрес и трябва да са на него.
Този, който печели изборите, обикновено ги печели с 1 милион гласа, тези почти половин милион, които са неясни, са сериозен въпрос. Т.е. излиза, че има между половин и 1 милион хора, които се разминават.
Изкривяванията в избирателните списъци сриват доверието в изборния процес. Това обяви в предаването „Тази сутрин” математикът и експерт по изборно законодателство Михаил Константинов.
По думите му проблемът с избирателните списъци идва от факта, че данните са по настоящ адрес, а почти никой не си сменя настоящият адрес, след като над 30 дни живее другаде.
В момента българите са 8,4 млн., от които 7 млн. са в България и от тях право да гласуват имат 5,6 млн. души, обобщи Константинов.
За изборите, които предстоят тази година – европейски и местни, има изискване за уседналост, напомни социологът.
Избирателните списъци имат значение за изборния резултат само в два случая – при референдум и при избора на президент на първи тур, уточни Асланов.
Според него недоверието към изборния процес е производно на недоверието към институциите в България, въобще към политиката и властта. Не може да прави изключение – не може да не вярваш на властта, а да вярваш само в изборите, допълни социологът.