Дневно сме лъгани над 200 пъти. В един обикновен разговор, който провеждаме, казваме между две и три лъжи, а шансът да декодираме истината е едва 54%. С тези данни беше открита конференция, посветена на тревожното разпространение на фалшивите новини.
Изследване от тази година сочи, че 1,8 млн. души в България попадат ежедневно на фалшива новина, заяви вицепрезидентът Илияна Йотова.
„Дискусията не е от вчера, но ако се върнем в нашето съвремие, пикът на тази дискусия започна с обявяването, че Великобритания излиза от ЕС“, подчерта Йотова.
По думите й е трудно да се определи понятието „фалшива новина“, защото засяга целия човешки обществен сектор – от индивидуалното до международните отношения, от здравето и бизнеса до световните конфликти.
За да се стигне до днешната ситуация, са необходими производител, разпространител и потребител, акцентира Йотова. От гледна точка на технологиите – това е скоростта на информацията, разпространението на социалните мрежи. „От гледна точка на обществените отношения – определено сложни и конфликтни процеси, които не намират бързи и адекватни решения“, посочи вицепрезидентът. Според Йотова, те пораждат несигурност, нестабилност, остър дефицит на справедливост, поляризация и в крайна сметка недоверие.
От гледна точка на политиците фалшивите новини се асоциират с дефицит на лидерство. Често за да се преборят с опонент, самите политици фабрикуват идеи, подчерта Йотова.
Губим повече и по-бързо права, отколкото когато и да било, подчерта Йотова.
Това, според нея, е основната причина за обществени заблуди.
В тази връзка тя постави ударение върху ролята на медиите. „Нямаме достатъчно смелост за отвоюване на статути в конкуренцията със социалните мрежи“, отбеляза Йотова.
Една от условностите е мащабът, тъй като всеки ден около 100 млн. различна по съдържание видео информация излиза в общественото пространство.
Най-бързо се разпространяват фалшивите новини. 80% от европейците са попадали на невярна или подвеждаща информация, според анализатори.
Машината на производство на фалшивите новини работи във всички посоки, изтъкна вицепрезидентът.
Изборите в Швеция показват, че една трета от статиите, посветени на тях, са абсолютна дезинформация, констатира тя.
Възможни ли са фалшиви новини, ако няма фалшиви послания и фалшива политика, риторично попита Йотова.
Новина за здравето може да доведе до непредвидими последици. Вредна ваксина, предизвикваща аутизъм, е типичен пример, който обрече здравето на много деца, а посланието е произнесено от политик, заяви Йотова.
Предизборната кампания за евроизборите ще бъде първият сериозен тест за това как се изпълняват мерките за фалшивите новини, според нея. Предизборната кампания ще бъде променена от това, което сме виждали досега, като информация, като механизми и инструменти, прогнозира вицепрезидентът.
Редица документи ще бъдат интерпретирани грешно поради незнание за дейността на европейските институции, смята тя.
Вицепрезидентът изрази мнение, че разпространението на фалшивите новини може да бъде ограничено. „ Можем да говорим за ограничаване на дезинформацията, нека не си правим илюзии, че можем да я елиминираме.“
Тази цел може да бъде постигната чрез технически инструментариум и с действия в областта на моралната категория.
„Регулацията е много трудна тема, защото всеки един, който дръзне да го направи, ще срещне съпротива“, убедена е Йотова.
Конкретни мерки могат да бъдат предприети за насърчаване на образованието и медийната грамотност, развитие на критично мислене, подкрепа за качествена журналистика, като съществен елемент от демократично общество.
„Битка, която се води с думи, може да бъде спечелена само с думи„, заключи Йотова.
Форумът е организиран от председателя на Атлантическия клуб в България Соломон Паси и Дигитална национална коалиция с подкрепата на Фондация Конрад Аденауер, Български дипломатически институт и Асоциация на Атлантическия договор.