„Борисов III”- така е озаглавен обширният анализ на германския политик Клаус Шрамайер за списание „Европейски преглед”.
Шрамайер, който е бивш посланик в България, не може да си обясни политиката на ГЕРБ и особено факта защо Бойко Борисов предизвика предсрочни парламентарни избори миналата година, когато те бяха абсолютно ненужни?
„Преди изборите за президент, чието спечелване беше безнадеждно за партията му заради слабия кандидат, Борисов без никаква нужда на два пъти предупреди, че ако не спечели, ще подаде оставка. А знаеше, че няма да спечели. С демонстративната си оставка той предизвика една абсолютно ненужна правителствена криза. Всички знаят, че е импулсивен, обаче това не е съвсем вярно и той преценя кога може да се направи на жертва и кога не. Има вероятност да е бил мотивиран от властническа арогантност, или пък от недобре направени сметки, че при нови избори ще вкара повече депутати в парламента и ще вземе цялата власт. Възможно е и да е действал по нареждане на неизвестен поръчител в лицето на българската олигархия. Да е получил нейната подкрепа тайно с обещанието да не я закача и да я покровителства, докато е на власт, оставяйки я да играе ролята на правителство в сянка, твърди Шрамайер .
На пръв поглед тези избори бяха излишни, категоричен е германският политик. На Борисов нищо не му пречеше след избирането на Румен Радев за президент да продължи да управлява с дотогавашните си партньори, но явно не му бяха удобни. Реформаторите все повече изискваха от него и настояваха за промени, които той и хората около него не желаеха. Затова реши да управлява сам, а българските олигарси постигнаха целта си – никой за нищо да не им пречи. Така всички реформаторски партии бяха елиминирани, взеха се едни послушни и предани партньори, като патриотите, които Европа не одобрява и е скептична, че трябва да участват в управлението с крайните си искания и платформи. Но засега те са основната опора на Борисов, защото са послушни, харесват властта и не оспорват нито едно негово решение.
В България с „Борисов 3“ дойде на власт олигархията, а част от нея е свързана с Америка, друга с Русия, и никой не защитава интересите на българския избирател, на ЕС а само собствените си, пише Шрамайер.
И задава въпрос защо от 2013 година насам в България вече никой не протестира. Защо народът се страхува да излезе по площадите и да потърси правата си, а покорно приема липсата на реформи, скока в цените, ниските доходи и яхналата го олигархия, като статукво. Докато в Румъния се бунтуват, българите спят и от време на време има спорадични протести на малки групи, които предимно се борят за заплатите си.
И сам си отговаря. Според Шрамайер, разликата между България и Румъния е , че докато и двете страни имат сравнително прилични закони, в Румъния има съдии, които да ги прилагат. У нас тези съдии са малко. Хората не вярват в справедливостта на закона и че някой ще ги чуе, ако излязат на площадите.
Докато у нас страната се характеризира с нежелание за реформи, доказателство за което е липсата на правова държава, докато всемогъщата прокуратура работи в сталинистки стил, а ВСС е зависим от нея, от олигарсите и корупцията, страната ни ще върви назад.
После Шрамайер прави извода, че заради Борисов България се връща към миналото – тоест, към комунизма и Държавна сигурност, а народът мълчи.
Че мълчим, е прав.
Че новото ДС ни слушка и следи, е прав.
Само за комунизма бърка.
Не отиваме към него, а живеем в диктатура, която все повече ни кара да се свиваме и да живеем като опитни мишлета и да се страхуваме да си кажем името.
Страх ще оцелеем ли, страх ще ни уволнят ли, страх ще ни вземат ли на работа, страх ще се събудим ли утре и ще има ли какво да ядем.
Страх и чувство за обреченост.
Един смачкан народ, с който всеки прави каквото си поиска.
Дори избори сам си прави и сам се избира.
Народ, управляван еднолично, без закони, без правила.
Как се нарича това?
Ако преди сме живели в комунизъм, сега думата е друга.
Сещате се каква е, нали?
Автор Станислава Славова Skandalno.net