В свят, в който всяка дупка в скалата бива превърната в туристическа атракция, има едно място на българското Черноморие, за което масово не се говори. Не защото няма какво да се види. А защото може би има твърде много.
Това е Яйлата – археологически резерват на хартия, мълчалив портал към нещо, което не се вписва в учебниците, на практика. Пещерен град, слънчево светилище, ранновизантийска крепост, следи от култова дейност, древни гробници, незавършени проучвания и подозрително липсваща реклама.
101 пещери и една изтрита история
Яйлата не е просто природна тераса до Камен бряг. Това е цял издълбан в скалата град, съществувал хилядолетия преди Христос. 101 пещери, част от тях свързани помежду си като лабиринт. Обитавани от праисторически хора, монаси, а може би и от такива, които не искаме да срещнем. За място с такава стойност се знае странно малко. Няма билбордове. Няма масов туризъм. Няма екскурзоводи. Само тишина, разкъсана от вятъра и намеци за нещо по-дълбоко.
Светилище на слънцето… или на нещо друго?
Сред най-мистичните структури в района е древното тракийско светилище, ориентирано към изгрева. Каменните гробници са така изградени, че главите на мъртвите да гледат към източния хоризонт – към новото начало или към нещо, което идва със слънцето?
Религия? Астрономия? Или култ, за който вече не се говори?
Когато поетите изчезват
Според стара легенда, великият римски поет Овидий, заточен от император Август, не умира в Томи (днешна Констанца). Спасен от свои последователи, той стига по вода до Яйлата, където се укрива. Някои твърдят, че останал там до края. Други – че следата му се губи, защото така е било наредено. В пещерите, където уж пребивавал, често се долавят гласове. Вятърът там не звучи като другаде. Мълвата твърди, че шепне на латински.
Забранени разкопки и страховити реликви
По непотвърдена, но упорито разпространявана информация, при първите археологически експедиции в района са открити необясними артефакти, които не влизат в официалните доклади: Камъни с неизвестна писменост, напомняща на смесица от руни и нещо още по-старо. Двойни гробници с деформирани скелети и зъби, които не принадлежат на човек.
Маска, изработена от мрамор, с черти, които не отговарят на нито една позната култура Каменни икони, които не носят християнска символика, а нещо… по-древно.
След това – тишина. Повече разкопки няма. Резултати – не се публикуват. Държавата обръща гръб. Сякаш мястото не съществува.
Крепост без защита, империя без отговор
На Яйлата се издигала византийска крепост – част от защитната линия срещу нападенията на славяни и българи. Но тя бързо пада. Не защото била слаба, а защото, както казват някои, „тук никоя империя не държи дълго“. По стените на някои кули още личат прабългарски руни, кръстове, вписани в геометрични схеми, и символи, близки до онези от Плиска и Мадара, но с едно ключово различие – никой не ги е обяснил официално.
Защо никой не говори за Яйлата?
Това не е просто пропуск в туризма. Това е организирана забрава. Място, пълно със смисъл, мистерия, архитектура, история, енергия и легенди, изключено от националния разказ. Няма репортажи. Няма предавания. Няма възторг. Само тишина. Дали защото истината е твърде МНОГО за системата? Или защото Яйлата е огледало, в което съвременният човек не иска да се погледне?
Ако някой ден решиш да отидеш там, не тръгвай с очите на турист. Отиди като човек, готов да чуе какво шепти скалата, когато никой не я записва. Понякога изтритите места не са забравени случайно.
