Историята на един мъж, споделена в социалната мрежа, буквално взриви интернет. Тя е за това как трябва да ценим живота и да го живеем осъзнато. А най-затрогващото в нея е, че човекът е достигнал до тази мъдрост по много необичаен начин. „Преди няколко месеца мой приятел ме покани на гости. Той ме заведе в спалнята си извади една кутия от шкафа. В нея беше бельото на съпругата му.
„Купих този удивителен комплект за любимата си жена на Седмицата на модата, бяхме за първи път в Париж. Но тя така и не го облече. Незнайно защо го пазеше за специален случай. И ето, вече няма за къде повече да го пази, случаят дойде, без да сме го искали“, каза приятелят ми. И сложи кутийката към вещите, подготвени за погребението на съпругата си, починала ден по-рано. Той помълча малко и каза: „Едва сега разбрах, че е безсмислено да отлагаш нещо за по-късно. Всеки ден, всяка минута – това е специален случай“. Изумително е как думите му и тази случка промениха мисленето ми за цял живот. Сега живея за днешния ден и от нищо не се страхувам. Вече видях какво би се случило, ако не го правя. Започнах да чета любимите си книги, да гледам хубави филми, да се срещам по-често с приятели, спрях да оставам на работа след края на работния ден. Сега се отнасям към живота като към ценен опит. Започнах да използвам кристалните чаши, които някога ми подариха на сватбата, за да пия вино. Започнах да нося най-хубавите си костюми, които пазех за специални случаи, да се пръскам с любимите си парфюми, които пазех само за празници.
Забравих за думите „някога“ и „веднъж“. Защото реших да живея за днешния ден, да чувствам, да виждам, да слушам тук и сега. Често си мисля как би постъпила съпругата на моя приятел, ако знаеше колко живот й остава. Сигурно щеше да се срещне с най-скъпите си хора и да изживее незабравими моменти. Ако разбера, че дните ми са преброени, не бих искал да съжалявам, че не съм направил нещо. Несъстоялите се срещи с приятели биха ме изкарали извън кожата. Както и онези неизпратени SMS-и, които съм искал да напиша на някои хора, но така и не съм го направил заради малодушие, безразличие или ангажираност. Толкова малко съм казвал на близките си, че ги обичам и в крайна сметка съм обичал много малко. Сега правя само неща, които ме радват, пускам щастието в живота си. Смятам, че всеки мой ден е особен. Просто защото го има“.