Схоластика ли е спорът: Закон за уврежданията или Закон за хората с увреждания?
Полемиката трябва да бъде доведена докрай. За това настоя Капка Панайотова от Център за независим живот в интервю засайта news.bg. Тя отстоява тезата за Закон за уврежданията, който, по думите й, следва да обърне „политиката по уврежданията с хастара навън“. Тезата за Закон за хората с увреждания отстояват колегите й от национално представителни организации на и за хора с увреждания.
Готвеният от социалното министерство законопроект трябва да е готов в края месец юли. До тогава работна група от неправителствения сектор и експерти на ведомството трябва да предложат проектозакона за обществено обсъждане. От него се очаква фундаментална промяна, която да засяга какторазбирането на увреждането като медицински проблем, така и подкрепата, която трябва да получават хората на индивидуално ниво, без да се пропуска всичко, свързано с достъпността.
Всъщност новия проектозакон за уврежданията трябва да замени сега съществуващата нормативна уредба на Закона за интеграция на хората с увреждания и да е в синхрон с приетата още през 2012 г. Конвенция за правата на хората с увреждания.
„Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания изисква всички услуги, както и цялата среда да бъдат достъпни и дружелюбни за хората с увреждания. Ако това се случи, няма да има нужда от специализирани услуги за хората с увреждания. Изключение са техническите помощни средства. Оттам нататък дневни центрове, нощни центрове и не знам още какви са абсолютно ненужни, ако средата е достъпна“, обясни Капка Панайотава.
„Вече се започна полемика, която е още в много начален стадий, но трябва да бъде завършена – дали законът да се казва Закон за хората с увреждания или Закон за уврежданията. Това е много важен спор, защото колкото и да изглежда схоластичен, нека не забравяме, че има цяла наука – социална лингвистика, която не случайно възникнала. Тя възниква поради факта, че става пределно ясно, че езикът, който ползваме формира нагласи. Съответно нагласите формират речника. Така че е много важно дали ще кажем, че правим Закон за хората с увреждания или Закон за уврежданията“, аргументира се Панайотова.
По думите й наименованието Закон за уврежданията е по-доброто наименование по две причини. Първата, уврежданията и според дефинициите на Конвенцията са социално явление. „За да ги разбираме като такива, трябва да разглеждаме, както самите хора с увреждания, така и средата, в която те функционират. Затова говорим за Закон за уврежданията. Този закон трябва да съдържа основно две посоки на работа – адаптиране на средата и подкрепа за всеки човек с увреждане, съобразно неговите потребности. Не вида и степента на увреждане да са водещи, а индивидуалните потребности на човека“, обясни Панайотова.
Тя бе категорична, че водеща трябва да е оценката на потребностите на човека в общия социален контекст на развитие. „Потребностите на човек, който живее в София, който е на 30 години и има висше образование и иска да работи подлежат на оценка, която би трябвало да произведе един вид подкрепа и като количество и като тип и то на определена стойност. Та би следвало да позволи на този човек да работи, съобразно своето образование, а не съобразно увреждането, което има. Увреждането не е статут„, категорична бе Панайотова.
„Законът трябва да бъде наречен Закон за уврежданията, именно за да включи в своите разпоредби решения на онези казуси на недостъпност на почти всички публични системи в държавата. Това именно предизвиква необходимостта от специализирани услуги в държавата. Докато няма достъпност на публичните системи винаги ще има нужда от един паралелен свят. Това е нещото, което Конвенцията не допуска„, изтъкна още Капка Панайотова.