Защо само у нас не се гледа на хазарта като начин за спасяване на туризма?

0
92

Навсякъде по света хазартът е една от най-печелившите индустрии, привличайки чужд БВП

Не само у нас, а в цял свят в момента стои на дневен ред въпросът как ще се спасява туризмът, кога и как ще се открие сезонът в условията на още действащи противоепидемиологични мерки.

Още преди близо месец Комисията на ЕП по транспорт и туризъм (TRAN) настоятелно призовава Европейската комисия да изготви план за действие за подпомагане на туристическия сектор да преодолее кризата. Еврокомисарят по вътрешния пазар Тиери Бретон призна, че туризмът е бил първият сектор, засегнат от коронавируса и е вероятно най-бавно да се възстанови от кризата. „Трябва да предложим солиден отговор“, обясни Т. Бретон и увери, че туризмът е приоритет и по отношение разпределението на фондовете за финансова помощ.

Във всички страни от Европа и Азия, където законодателството не забранява хазартните игри, туристическият бранш се подготвя и с предоставянето на развлечения с хазартни игри. И ако българските законодатели едва тази седмица определиха мерките, при които трябва да работят хотелиери и концесионери на плажове, то в конкурентните ни дестинации в съседните ни държави отдавна са подготвени за посткризисен туризъм.

На какви туристи може да разчита България за летния сезон?

Няма какво да се лъжем: България не е в топ дестинациите за спокоен семеен отдих. Но затова пък е предпочитана от чужди туристи заради евтиния алкохол (предимно от Великобритания) и заради казината и игралните зали (основно от туристи от Израел и Турция).

Иначе, и от самият туристически бранш признават, че основният проблем на българския туризъм е, че неговата леглова база е с пъти по-голяма от капацитета на плажовете в резултат на презастрояването. Но кой е казал, че всички идват заради плажовете, след като имаме казина и барове?

Как обаче България се подготвя за посткризисен туризъм? Със закъснение и недалновидност, с обявяване първо на едни мерки, после на други – на принципа „проба-грешка“. Докато съседни държави, които са ни конкурентни дестинации, започнаха да мислят още в началото на кризата как да правят туризъм.

Бизнесът, обаче, гледа по-трезво на кризата и залага на реалистичната прогноза, че за сезон 2020 може да разчита на автомобилния турист, което лимитира географията до българи, румънци, турци, сърби, македонци, молдовци, евентуално чехи, словаци. В Турция и Гърция започват да работят по такива протоколи за поведение. Данни обаче показват, че в последните години в България голяма част от туристите – между 70 и 80%, пристигаха по въздух.

Защо никой не говори за хазартния туризъм като начин за спасение на целия туристически бранш?

Без идеята да лобираме за един или друг бизнес, факт е, че едно от нещата, които привлича сигурни туристи в България, е хазартът. Платежоспособни туристи от Израел и Турция са желани клиенти на туроператорите. Цели хотели и казина по Черноморието традиционно работят именно с такива туристи. Точно затова, ако държавата желае да спаси туризма, включително и хазартния туризъм като неразделна част, час по-скоро трябва да излезе с ясни правила и отговори.

Факт е, че хазартът навсякъде по света е една от индустриите, които успяват да привлекат „чуждо БВП“ в собствената страна и именно затова туристическият бранш се стреми да предлага такива услуги. Дори извън сезона по морето има хотели, които съществуват благодарение на казината, които не са пълни с българи, а с граждани на Израел. Свиленград, който трудно може да се нарече курорт, е пълен с туристи – от Турция, които наричат града българския Лас Вегас. Не случайно американска компания изгражда в Свиленград непосредствено след ГКПП „Капитан Андреево“ и магистрала „Марица“ втория по големина хотел у нас с 3 големи игрални зали и още куп ВИП-зали за хазартни игри. Инвестицията е близо от 300 млн. лева.

Свиленград е избран от американските инвеститори след обстойно икономическо проучване от независима английска консултантска фирма, която е посочила Свиленград като най-доброто място за инвестиции, отчитайки добрата инфраструктура близостта с 20-милионния мегаполис Истанбул, където хазартът е забранен.

Какъв е ефектът от хазартния бизнес върху икономиката може да се види от двуседмичното затваряне на казината в Макао – най-големият хазартен център в света, заради коронавируса и този факт не случайно влезе в световните новини. Данните сочат, че 80% от годишните приходи в Макао са от хазарт. Индексът на Bloomberg Intelligence за казината в Макао отчете спад с 3,7% още на втория ден след затварянето.

У нас не е ясно какво се случва с хазартните компании

След като през януари Валери Симеонов тръгна „да спасява нацията от пороци“, внасяйки промени в Закона за хазарта, България реално заличи голяма част от хазартния бизнес много преди да дойде у нас епидемията с коронавируса. С друг закон Симеонов бореше и шума по курортите.

И докато по света казината затваряха заради противоепидемиологични марки, в нас фирмите за хазарт са с отнети лицензи. Не е ясно и какво се случва с фирмите, в които Божков е акционер и които в момента са дори с блокирани сметки.

Игралните зали, в които братята Боян и Цветомир Найденови бяха съдружници с Божков, също са затворили. Не заради коронавируса, а именно заради отнетите лицензи. Обектите им са 15. Всички те са поискали да си върнат лицензите и според информация на медията ни, Комисията по хазарта на свое заседание е постигнала съгласие това да се случи, без да е ясно обаче кога.

Допълнителна финансова тежест и десетки хиляди без работа

Искания за връщане на лицензи има и от десет други собственици на казина и игрални зали, затворили предсрочно пак по неясни причини още преди въвеждането на извънредните мерки. Десетки хиляди служители останаха без работа, а според данни на НОИ, има три вериги игрални зали, които вече са одобрени за схемата 60:40 и са получили държавна помощ за заплати на служителите си. Това, обаче, е временна мярка, при това неефективна, смятат от бизнеса.

Така вместо държавата да се възползва от хазартните фирми, начертавайки мерки за работата им след кризата, все още няма никаква яснота кога ще заработят. По данни от отчетите на фирмите на Божков и Найденов само общите приходи на тези компании за 2018 г. са за 293 млн. лв., а общо реализираната печалба – 16 млн. лв. Сега държавата (разбирай всички данъкоплатци) ще плащат на служителите от затворените казина на Найденови.

За сравнение – в Европа правилата вече са разписани. В Гърция, макар и по-засегната от коронавируса от България, поетапно се отваря при ясни правила целият туристически сектор, включително развлекателните обекти, включващи и хазартни игри. По данни на Европейската комисия към 11 май, закритите обществени обекти (включително молове, театри и казина) вече са отворени в Гърция и Кипър, Германия, Австрия, Швеция, Нидерландия (казината от 1 септември) Белгия, Чехия, Полша, Франция, Белгия. Естествено при определени правила и строги противоепидемиологични мерки.

За отбелязване е, че в Сърбия и Румъния – много по-засегнати от коронавируса, от една седмица са с работещи казина.

Антикризисният план на управляващите за спасяването на сезон 2020 не дава ясен отговор кога ще започне сезонът, съответно и кога ще отворят казината

Бизнесът е повече от скептичен, но надеждите са за късен летен сезон и държавни стимули, които да подтикнат българите да пътуват към родното Черноморие за по-евтина почивка. Това най-общо е концепцията на антикризисния план, по който работят и в Министерството на туризма.

Мерките са хаотични: първо безплатни шезлонги и чадъри, после на 50%; първо 9% ДДС за ресторантьори и храни, после без храни, но с прибавяне на книгите с 9% ДДС.
Хотелиерите в Слънчев бряг, например, настояват 15-те млн. лв. за външна реклама на България, която трябваше да се реализира от бранша, да се пренасочат за стимули за безплатна почивка на българите, които сега са на първа линия в битката с пандемията, за възрастни хора и частично поемане на средствата за отпуските на държавните чиновници.

Друга част от бранша настоява за отпадане на визите за руснаци и стимули за авиокомпаниите, опериращи на български летища, тъй като не е тайна, че руснаците също са сред туристите, идващи у нас и заради казината.

Трети настояват за по-бързо отваряне на казината и игралните зали, тъй като много хотели се пълнят изцяло от този вид туристи.

Трябва да приемем тъжната истина, че България отдавна не е дестинация за спокойна семейна почивка сред природата. Презастрояването на курортите вече привлича почитатели на алкохолния и на хазартния туризъм.

Засега най-оптимистичната прогноза идва от проф. Румен Драганов от Института за анализи и прогнози в туризма, който смята, че българският туризъм ще бъде “размразен” на 14-ата седмица от въвеждането на извънредното положение в България, или някъде към 20 юни. Той дава за пример Китай, където на 14-ата седмица отвориха техните хотели.

И докато у нас все още умуваме кой да има лиценз за хазарт, кой да няма, кой да отвори казиното си и откъде да си привлече туристи, то в Кипър вече се строи най-големия казино комплекс в Европа, от който се очаква годишно в икономиката да се вливат 838 милиона долара.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук