Преди туристите да заливат плажовете на Златни пясъци, преди да се появят ол инклузив брошурите и евтините полети от Лондон, немалка част от този български курорт вече беше „запазена територия“. Но не от държавата, а от мафията. Разследване на „Дейли Прес“ разкрива как в разгара на българския преход Златни пясъци стават бойно поле между наркобосове, полицаи и политици в битка, в която губещият винаги е обществото.
Всичко започва в средата на 2000-те, но пикът на гангстерската активност настъпва през 2008 година. Тогава антимафиоти започват разработка срещу един от ключовите играчи в региона – Красимир Георгиев, известен като Красьо Дългия. Официално обвинен в наркоразпространение и участие в организирана престъпна група, той всъщност е дясна ръка на реалния владетел на Варна и Златни пясъци – Веско Жеков. Докато туристите се разхождат с понички и бири, под лъскавата фасада се разгръща една от най-мащабните наркооперации в региона. В рамките на една нощ – на 13 май 2008 – са извършени обиски, конфискувани са над килограм хероин, още толкова амфетамини, хиляди таблетки екстази и цели лаборатории.
Но случилото се не е просто удар срещу престъпността – а добре планирана операция за преразпределяне на властта. Оказва се, че висши полицаи са били в отпуск точно в момента на акцията. Случайност? Или удобно съвпадение, което позволява само определени фигури да бъдат засегнати, докато други остават недосегаеми?
След ареста на Красьо Дългия, групата на Жеков затвърждава позициите си. Въпреки че самият Жеков е следен и разследван, никой не посяга на реалната му империя – проституцията, наркотиците и „охранителният рекет“, който контролира почти всички заведения и дискотеки по Златни пясъци. Един от ключовите му хора – известен като Иво Дългия – е арестуван месеци по-късно, но отново – не самият Жеков. Според оперативна информация, Иво е бил счетоводител на групировката и отговарял за финансовите потоци между Варна, Шкорпиловци и Албена.
През 2010 година картината става още по-мрачна. Светлин Иванов, един от така наречените „Близнаци“, известен и като приближен до общинския съветник от ДПС Иван Славков, дава показания, които хвърлят бомба в съда. Той разкрива как е бил заплашван, притискан и дори инструктиран от полицията да дава фалшиви показания срещу конкуренти на „Фирмата“ – така е наричана структурата на Жеков. Оказва се, че част от свидетелите по делата са използвани като инструмент за изнудване, с пълно знание и дори съдействие от страна на органи на реда.
Цялата тази схема е работила гладко години наред. Хиляди левове на вечер се въртят от продажба на дрога, контрол над проститутки и охрана на „черните заведения“, които уж са туристическа атракция, но всъщност са хранилки за организираната престъпност. Високопоставени служители от полицията, прокуратурата и местната власт са знаели всичко. Но или са мълчали, или са участвали.
Разследването стига до още един важен извод – ударите срещу подчинени не унищожават мафията, а я легитимират. Въпреки шумните акции и телевизионните репортажи, реалните босове като Веско Жеков остават в сянка. Те не само оцеляват, а се адаптират, изграждат нови мрежи, и превръщат курорт като Златни пясъци в пример за трайна симбиоза между мафия и държава.
И докато властите говорят за „профилактика на криминалния контингент“, Златни пясъци си остава тихо пристанище за мутри, чадъри и мълчание. А туристите? Те дори не подозират, че се къпят в море, около което се води война, но не за плажни кърпи – а за власт, пари и страх.