Призрачен капан край Царево: Юридическият лабиринт на „Коста дел Кроко“

Преди близо две десетилетия брегът край Царево трябваше да се превърне в символ на лукса и амбицията на черноморския туризъм. Там, върху 60 000 квадратни метра, се роди проектът „Коста дел Кроко“ – ваканционен комплекс от нов тип, рекламиран като „град в града“ с петзвезден хотел, болница, бизнес център, търговска зона и над 2 500 обитаеми места. Вложението надхвърляше 60 милиона евро, а зад него стоеше руска инвестиционна група, представена в България чрез дружеството „България – Консулт“ ЕООД. Годината беше 2007.

Днес, на същото място, се издигат само бетонни скелети, обрасли в бурени, прорязани от ръждясали арматури. Мястото е недостъпно, а гледката – ужасяваща. Повечето местни го наричат „призрачният град“, а за инвеститорите, собствениците на земи и банките това е юридически капан, от който никой не може да излезе без тежки щети. Всички са в плен на един недовършен мегаломански проект, останал в сянката на финансов крах, криминални връзки и административен вакуум.

Причините за провала са много. През 2009 г. строителството внезапно спира. Официално – заради липса на финансиране. Неофициално – основният инвеститор Константин Циганов, руски бизнесмен с връзки с организираната престъпност, е арестуван и експулсиран от страната по искане на българските служби за сигурност. Проектът рухва като пясъчна кула. Десетки частни собственици на земи, които са дали терените си срещу обезщетение в апартаменти, остават без нищо. Банки и кредитори остават с неизплатени милиони. А Община Царево – с изгорено петно в териториалния си план, което никой не иска да докосне.

Правният казус е особено сложен. След години без дейност строителните разрешения са практически невалидни, а в същото време земята е юридически обединена в едно цяло с недовършените сгради. За да се върне имотът обратно на отделните собственици, е необходимо демонтиране на конструкциите и нова делба – сложен и скъп процес, за който няма желаещи. Съдебният изпълнител многократно обявява имота за продажба на търгове, но без успех. Купувачи няма, а интересът на инвеститори е нулев. Отделно, без нов общ устройствен план на Царево и без яснота каква ще е допустимата застроеност, дори евентуален нов собственик няма гаранции, че ще може да реализира проект.

Още по-абсурдно е, че много от собствениците на земи не могат нито да ползват, нито да продадат, нито дори да влязат в имота си. Те са заложници на корпоративен фалит и бетон, който не може да бъде съборен без сериозна инвестиция. Идеята за частично завършване на комплекса също е на практика невъзможна – липсва инфраструктура, а обектът не е захранен с електро- и водоснабдяване, както и няма съответствие със съвременните изисквания за пожарна безопасност, асансьорни шахти и енергийна ефективност.

Юридическото бъдеще на „Коста дел Кроко“ е един от най-фрапиращите примери за това как една идея, родена с амбиция и алчност, може да се превърне в хроничен проблем с дългосрочни последици за територията, икономиката и правния ред. Вариантите са два. Първият – някой да изкупи имота, да демонтира старото и да започне отначало. Това би изисквало десетки милиони и политическа подкрепа, каквато в момента липсва. Вторият – държавата или общината да влязат активно, да променят статута и да наложат решение – било то чрез отчуждаване, било чрез демонтаж със средства от фондове. И двата варианта обаче са само хипотетични.

В момента „Коста дел Кроко“ стои между правния абсурд и градоустройствения колапс. В сърцето на един от най-привлекателните райони по българското Черноморие се разпада бетонен монумент на забравата, около който никой не иска да носи отговорност. Не е просто призрачен град – това е жив паметник на правната нищета, институционалната некомпетентност и безразсъдния алчен преход, който така и не си отиде.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук