Интервю с Д-р Калоян Методиев:
– Г-н Методиев, 2015-а завърши с политическа буря, която най-вероятно ще се пренесе и в настоящата 2016 година. Очаквате ли създаването на нова партия около изключения от ДПС Лютви Местан и какви рискове крие за България подобен ход?
– Може и да станем свидетели на подобен опит. Обстановката в Европа и света е такава, че няма кой да толерира подобно формирование. Предполагам, че легитимацията ще се търси на ниво европейски либерали. Неофициалната подкрепа ще е по линия на Партията на справедливостта и развитието и подчинените й служби за сигурност.
Най-опасни са религиозните нишки, които видяхме по време на труса. Те най-вероятно стигат чак до Персийския залив. Рисковете за България са големи. Евентуална дестабилизация може да дойде по линия на малцинствата. Българският кораб е толкова изтърбушен, че всяка по-голяма вълна може да го разклати сериозно. От друга страна виждам в ситуацията потенциал за мобилизация на остатъците от държавността и нейните носители в страната. Все пак, кризата е промяна, която носи възможност.
– Протурска партия би влязла в конфликт с конституцията. Можем ли да се успокояваме с прогнозата, че евентуално тя няма да бъде регистрирана?
– Чета, че се правят исторически паралели с някогашната регистрация на ДПС. Ситуацията днес, обаче, е коренно различна. Европа навлиза в нов период. Толерантността все повече ще се изчерпва. Общественият натиск срещу подобна регистрация ще е много голям. Цялата апатия, на която сме свидетели, върви в комплект с много голямо мъртво вълнение.
– Очаквате ли сътрудничество между групата около Местан и партията на Касим Дал и Корман Исмаилов, която е част от Реформаторския блок?
– Не. Дал и Исмаилов направиха разнопосочни изявления по линия на Местан. Първият открехна вратата, докато вторият я залости. Там има много наслоявания от миналото, много камъни летяха и в двете посоки. Разбира се, само на базата на това не бива да изключваме опити в подобна посока, но с уговорката, че и това ще е трусово усилие. На Реформаторския блок като единен субект вече не може се има доверие за нищо, което завяват или манифестират.
– Какво още да очакваме от политиката на Турция за разширяване на влиянието й сред мюсюлманските общности на Балканите? Появи се например информация, че в България ще бъде открит офис на Турската агенция за сътрудничество и развитие (TIKA). Официално ТИКА развива благотворителна и културна дейност. Защо трябва да се опасяваме от присъствието й тук?
– Турция влоши отношенията си с всички съседи, но вместо да се старае да затваря фронтовете, постоянно отваря нови. Едва ли ние ще сме изключението. Управляващите в Анкара не крият амбициите си да използват мюсюлманските общности на Балканите като свой геополитически инструмент. Ердоган отдавна се опитва да играе ролята на техен говорител пред света. Досега българските власти не позволяваха да се открива офис на ТИКА у нас. Правилността на това решение се потвърждава от проблемите, произтичащи от дейността на организацията, които наблюдаваме в Македония, Сърбия, Румъния, Косово, Сирия, Украйна, Албания… Зад маската на благотворителността се крият други цели. Никой не изсипва пари от добро сърце, хеле пък големите държави. Всеки си гони целите. В случая с ТИКА, те не съвпадат с нашия интерес. Ако българското правителство се е договорило тайно за откриването на такова представителство у нас, тепърва ще има много проблеми заради това си решение.
– Според един от най-черните сценарий Турция се обръща към България, тъй като може да загуби кюрдски територии заради конфликта в Сирия и намесата на Русия там.
– Ако ме бяхте попитали преди година, сигурно щях да кажа, че ми звучи фантастично. Днес ще кажа, че не бива да се изключва нито един сценарий, не бива да се отхвърля с лека ръка нито един анализ или информация. Кюрдският казан вече ври. Каквото и да се случи там, ще има много сериозно отражение върху България. Проблемът на Ердоган и компания е, че се надцениха. За което ще платят съответната цена. Границата ни с тях отдавна трябваше да е обезопасена, но уви, няма кой да слуша и да действа.
– Реален ли е рискът от разиграване на етническата карта в България?
– Рискът от разиграването на етническата карта у нас е бил известен още на нашите управници след Освобождението. Оттогава насетне повечето от тях са работили много усилено по този въпрос, защото са знаели откъде идва заплахата. Така че, като се опирам на българската политическа традиция и на опита на предците ни, ви отговарям с твърдо да.
– Конфликтът Доган-Местан бива представян като конфликт Русия-Турция. Подмяна на проблема? И кой има интерес от това?
– Има и подобна интерпретация. Пак повтарям, като правим анализ не изключваме априори нито една версия. Това ни прави силна държава и регионален фактор. Конфликтът е многопластов. Въпросът е къде е непосредствената заплаха. На нея се реагира най-бързо и категорично.
– Мнозина политически наблюдатели казват, че България трябва да се държи за европейското членство, евроатлантическите ценности и прочее. Тезата е безспорна, но самата Европа се лута и изглежда разединена. Тогава?
– Ние сме лоялен член на структурите, в които сме. Това е безспорно. Проблемът е, че продължаваме да се държим като човек на черджето пред вратата. Ние сме вътре! Значи трябва да критикуваме, да изразяваме свое мнение, да си гоним наши цели, да се сърдим, да преговаряме, да правим съюзи, да сме видими, да имаме самочувствие. Ако ти си със собствена физиономия, визия и подготвен елит, каквото и да се случи ще си го предвидил и отиграл правилно. Политическият ни елит е слабото ни звено. Все сме най-лоялните и все си седим на опашката – и в Източния Блок, и в Европейския съюз. Следователно имаме нужда от обмислена промяна.
– Каква ще е според вас съдбата на турския посланик, чиито действия биха могли да се определят като намеса във вътрешните ни работи?
– Въпросът, на който няма отговор, е какво прави той все още в България. Този човек не просто се намеси във вътрешните ни работи. Това го правят открито 10-12 посланика. Той ачик ачик започна да участва в политическия процес. Ако правителството не разбира, че това е шамар за държавността, който я руши, толкова по-зле за него. Нямам обяснение за тази безпомощност. А и мисля, че самите турци биха уважавали повече някой с достойнство и позиция, отколкото това, което ние демонстрираме в двустранните си отношения.
– Поканата на г-жа Меркел към бежанците бе интерпретирана и като следствие от комплекса на Германия заради нацизма и Втората световна война. В България страдаме ли от комплекс или историческа вина заради така наречения Възродителен процес? Не трябва ли политиката ни наистина да бъде по-предпазлива, по-гъвкава?
– По време на Възродителния процес реакция има от страна на САЩ, Великобритания и страните от „Ислямска конференция“. Федерална република Германия следи много отблизо този въпрос, интересува се от него, изпраща запитвания, но не го осъжда по англосаксонския начин. Архивите започват да се открехват и оттам тепърва ще излизат още любопитни детайли. За жалост Хелмут Кол вече е стар, а наследничката му се оказа непредвидима, деструктивна, крайна. Не бива да имаме комплекси. Либералният прочит на историята не е нейният край. Политиката ни ще е такава, каквото обслужва дългосрочните ни държавни интереси. Останалото са интерпретации.
– Ще ви помоля за още една прогноза: един от авторите на тезата за неизбежността от предсрочни парламентарни избори през 2016-а бе Лютви Местан. В новата ситуация тези избори изглеждат ли ви реалистични?
– Местан беше флагманът на тази теза. Тя, обаче, се поде от по-голяма част от политическия спектър, чува се от страната на анализатори и професионални организации. Управлението е стабилно, но не върши работа. Това е достатъчна предпоставка за едни предсрочни избори. Ако ще се крепи властта на инат, тогава може и да се отложат изборите, но, според мен, пак ще са предсрочни.
източник: Епицентър.бг