В последните години тихо, но осезаемо, се извършва промяна в сърцето на българските планини. Понятието „хижа“, някога символ на скромност, общност и достъпност, все по-често отстъпва място на блясъка на модерните удобства и високите цени. Това преобразяване не е просто естествена еволюция на туризма, а дълбоко преосмисляне на смисъла – от убежище за уморени планинари до търговски обект, ориентиран към максимална печалба. Дали обаче в този стремеж към модернизация не губим нещо много по-ценно – автентичния дух на планинарството, изграждан с десетилетия труд и идеали? Този въпрос виси във въздуха сред поколението, което помни хижите такива, каквито са били създадени – свято място, а не пореден хотелски комплекс.
Снимка от социалните мрежи на „Хижа Септември“, рекламираща „Вечеря на хлад в планината“ с обещание за кулинарни изкушения, отново разпали дебата за истинската същност на българските планински домове.
За все по-голям брой планинари и любители на природата, традиционното разбиране за хижата като скромен подслон с достъпни цени и споделен дух изглежда безвъзвратно загубено. На негово място се утвърждава модел, който превръща планинските обекти в скъпи хотели и ресторанти, а автентичното преживяване отстъпва място на комерсиалния блясък.
Този процес поражда сериозни въпроси: дали българското планинарство не губи своята душа в стремежа си към модернизация и печалба, и какво всъщност означава днес думата „хижа“?
Златният век на доброволния труд и споделената мечта
За да осъзнаем мащаба на промяната, е необходимо да се върнем към корените на хижарското движение у нас. В миналото хижите не са били бизнес предприятия, а плод на безкористна любов към планината и безброй часове доброволен труд. Планинари, туристически дружества и ентусиасти са ги строяли с мисия – да направят труднодостъпната красота на българските планини достъпна за всички. Скъпи материали са носени на гръб, с коне и магарета по непристъпни пътеки, често в местности без никакъв път. Основната идея е била да се осигури базов подслон, място за отдих и пренощуване, където всеки, независимо от социалното си положение, да може да намери покрив над главата си.
Цените са били символични, покриващи най-необходимите разходи, а общите столови са били център на социален живот, където са се споделяли преживявания, храна и дух на общност. Хижата е била училище по смирение пред природата, по взаимопомощ и по ценене на простото и истинското.
Трансформацията: От подслон към хотелски комплекс
Днес картината е драстично променена. Докато все още съществуват няколко автентични места, запазили духа на старото хижарство, преобладаващата тенденция е към модернизация, която често граничи с лукс. Рекламни кампании ни заливат с апетитни снимки на гурме ястия, луксозно обзаведени стаи със самостоятелни санитарни възли, СПА центрове и високи цени, които лесно достигат 70 лева за нощувка, а понякога и повече. Тази трансформация, макар и привлекателна за определен кръг туристи, които търсят комфорт и удобства в планината, е дълбоко обезпокоителна за пуристите. Те настояват, че място, което предлага хотелски услуги и цени, не бива да носи името „хижа“, а по-скоро „хотел“, „къща за гости“ или „планински ресторант“. Защото, според тях, подмяната на терминологията е подмяна на същността.
Духовната цена на комерсиализацията
Проблемът не е само във високите цени или луксозното обзавеждане. Той е в променената философия. Когато хижата се превърне в самоцел за забавление и консумация, губи се основната функция на планинарството – досегът с природата, изпитанието на духа и тялото, себеоткриването в суровите условия на планината. Идеята, че планината е достъпна за всички, която е била в основата на създаването на хижите, постепенно избледнява пред комерсиалния праг, който изключва значителна част от любителите на природата.
Заслоните, построени с ентусиазъм „от хората за хората“ в Родопите, които все още съществуват, са ярък контраст на преобладаващата тенденция и напомняне за това какво е било и какво би трябвало да бъде.
Тази дилема между автентичност и комерсиализация е изключително важна за бъдещето на българското планинарство. Загубата на истинския смисъл на думата „хижа“ е повече от терминологичен спор – тя е индикация за промяна в ценностната система.
Ако не опазим оригиналния дух на хижарството, рискуваме да превърнем планините си в поредните туристически дестинации, лишени от уникалния си характер и от онази дълбока, свята връзка с природата, която векове наред е определяла българския дух. Може би е време да преосмислим какво искаме да бъдат нашите хижи – убежища за духа на планинаря или поредните лъскави бизнес начинания.
