Въпросът, който никой не задава:
Как така частна фирма – регистрирана с 100 лева капитал и работеща с търговски интерес – има правото да „сертифицира“ и „гарантира“ качеството на храните, които стигат до нашата трапеза?
В случая с „Био Сертификейшън“ ЕООД – фирма, сертифицирала скандалния продукт „Луканка Панагюрска Резерва“ на КФМ, стигаме до абсурден парадокс: частен търговски субект служи като „гарант на обществения интерес“ в областта на хранителната безопасност и автентичност.
Съгласно чл. 26 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 – държавите членки могат да упълномощават органи за контрол, които могат да бъдат както публични, така и частни субекти, стига да са независими, компетентни и акредитирани.
В българската правна рамка това е уредено чрез Закона за храните (чл. 32 – чл. 34), както и Наредба № 10 от 2015 г. за вписване на храни с традиционно специфичен характер (ХТСХ).
С други думи – законът допуска частни фирми да действат като сертифициращи органи, но… при много строги условия.
И тук е уловката:
Фирма като „Био Сертификейшън“ печели пари от клиента, когото проверява.
Няма правомощия да санкционира, а само да одобрява или отнема сертификат.
Зависи търговски от това дали клиентът ще остане доволен.
Това означава, че частен търговец оценява своя клиент, който му плаща, за да получи право да продава продукт като „защитен“ и „традиционен“.
На теория – отговорът е: Изпълнителният директор на БАБХ, както и Българската служба за акредитация (БСА).
На практика обаче: Нито БАБХ публикува реални одити на сертифициращите органи.
Нито БСА е отнела акредитация на нито един такъв орган през последните години, въпреки скандалите със заблуждаващи храни на пазара.
Казусът с „Луканка Панагюрска Резерва“:
Продуктът се рекламира агресивно с термини като „Резерва“, които не съществуват в продуктовата спецификация.
Фирмата производител е сертифицирана от частната „Био Сертификейшън“.
БАБХ твърди, че „няма проблем“, защото етикетът бил „одобрен“ от сертифициращата фирма.
Тоест – частната фирма е одобрила, БАБХ е приела, потребителят да се оправя.
Частните „пазители на традицията“:
Фирми с комерсиален интерес действат като „арбитри“ на автентичността.
Те „контролират“ производители, от които получават заплащане.
Държавата се позовава на тях като на „гаранти за потребителя“.
Прозрачност? Практически никаква.
Санкции? Нулеви.
Контрол върху контролиращите? Само на хартия.
Призив към институциите
Ние от „Дейли Прес“ настояваме:
Да бъде създаден публичен регистър на всички фирми, сертифицирани от всеки контролен орган, с реални описания на продуктите.
Да се въведе задължително държавно одобрение на всички етикети, свързани с ХТСХ/ЗНП/ЗГУ продукти.
Да се забрани на един и същи сертифициращ орган да обслужва едновременно производителя и маркетьора на продукт.
Защото общественият интерес не може да бъде наеман като услуга.
Особено не от частни фирми с факс, печат и… минимален капитал.
