Финансовото министерство блокира програмата за развитие на слаборазвитите райони. По една от подпрограмите регионът Странджа-Сакар трябваше да получи 45 милиона лева. На последния парламентарен контрол обаче Владислав Горанов обясни, че не е доволен от концепцията, заложена в проекта на „Програмата за развитие на Северозападна България, Родопите, Странджа-Сакар, пограничните, планинските и полупланинските слаборазвити райони“.
Любопитното е, че стратегическият документ, който предвижда инвестиции в размер на общо 565 млн. лева до 2025 г., е одобрен от всички отговорни ведомства, пише „Флагман“. Това обяви регионалният министър Лиляна Павлова през май в парламента. Единствено се изчакваше становище на Министерството на финансите, което обаче се оказа отрицателно.
На последния парламентарен контрол депутатът от ДСБ Вили Лилков попита Владислав Горанов какво се случва с програмата, която се бави вече близо година. Депутатът беше загрижен най-вече за северозападния регион.
Финансовият министър отговори, че се убедил и след посещенията си по места, че чрез конвенционални мерки – с изливане на пари за инфраструктура, каквито са заложени в програмата, разработена от МРРБ, няма да се постигнат желаните ефекти. Според Горанов основна роля в случая трябва да имат Министерството на труда и социалната политика и Министерството на образованието, които да се погрижат за човешките ресурси в проблемните региони.
Финансовият министър заяви, че дебатът по програмата все още продължава. „Но аз наистина не виждам в предложената програма като икономист, заедно с екипа, с който разполагам от добри специалисти в Министерството, че той ще даде лесен отговор на въпросите, които Вие поставяте. (…) Трябва да се намерят тези мерки на Образователното и Социалното министерства, които да въздействат върху човешките ресурси в тези райони: да създадат атрактивност за преподаватели, да създадат атрактивност за задържане на децата в училище, да създадат атрактивност за инвеститори”, заяви Владислав Горанов.
Според министъра, на практика програмата все пак работела, защото инвестиции се правели в тези региони.
След парламентарния контрол „Флагман” попита Горанов дали това важи и Странджа. Той даде утвърдителен отговор, но след въпрос какво по-конкретно може да обяви за инвестициите там, финансовият министър не можа да каже нищо.
Иначе на парламентарния контрол той заяви още: „Изграждането на инфраструктурата е безспорно. И ако Вие ме питате колко пари ще налеем по европейски фондове и от националния бюджет, и в момента се извършват огромни инвестиции в тези райони.Но повярвайте ми, убеден съм – и не се притеснявам да го кажа и от тази трибуна, тъй като тук често се спестяват нелицеприятните истини, ако направим хубав път в онзи край, просто по-бързо ще минат по този път тези, които преминават транзит, а няма да се извърши и да нарасне икономическият потенциал на този район. Аз продължавам да настоявам и да смятам, че приоритет за целенасочено въздействие в тези райони трябва да бъдат мерки, свързани с образование, социална закрила и социална интеграция, а не толкова нещо, което така или иначе правим и ще правим – инвестиция в инфраструктурата.”
Според Владислав Горанов проблемът за икономическото преструктуриране на България от последните 25 – 26 години е свързан с движение на човешките ресурси както по отношение на миграция извън държавата, така и по отношение на концентрация в рамките на държавата от по-слабо към по-силно развити райони.
Той обясни: „Според мен подходът за икономическо възстановяване трябва да бъде насочен с приоритетни специфични, а не хоризонтални мерки по отношение на въздействието върху човешкия капитал в тези райони. Много често, дори в тези икономически изостанали райони, се чуват реплики от страна на едва кретащ, но съществуващ малък и среден бизнес, че няма възможност да се осигури необходимият човешки ресурс за уплътняване или за развитие на един бизнес в тези региони.”
Вили Лилков не остана доволен от казаното от министъра. „Вие казвате: тази Програма, която е разработвана в продължение на шест месеца от специалисти, дискутирана на всички нива, обсъждана по общините от Северозапада и другите региони, по която има положително становище на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, за чието изпълнение са дадени не знам колко, но стотици хиляди левове, тази Програма Вие поставяте под съмнение, че предвижда най-адекватните мерки.(…) Де факто Вие казвате на хората там: от Министерството на финансите, изобщо се съмняваме, че тези региони могат да бъдат развити с такива методи и по тази Програма, но ние самите не знаем как да стане. Това ли да разбирам?
Искам да Ви кажа, че десетилетията занемаряване на проблемите на Северозапада и всички останали региони, които изредих преди малко, са причината там да се появят тези проблеми в момента, които Вие, доколкото разбирам, наричате „нерешими“”, заключи депутатът от ДСБ./ПИК