Тайните на Родопите са безброй – те се крият в дълбоките гори, в мистичните върхове и в легендите, които оживяват с всяко разказване. Тази величествена планина не е просто природно богатство, тя е съкровище от истории, загадки и невероятни гледки, които привличат и пленяват всеки, който дръзне да я опознае.
Когато вървите по старите пътеки на Родопите, усещате нещо различно – сякаш времето спира. Тук, сред кристално чистия въздух и вековните дървета, се съхраняват както спомени и мистерии, така и най-трагичните събития на християните-мъченици.
Признавам си, че въпреки честите ми разходки из Родопите никога не бях чувала за местността Цирикова църква. Затова и мои приятели, които имат вила в родопското село Забърдо решиха да ми я покажат. Тръгваме към местността рано, като първо стигнахме малко над хижа Чудни мостове, които се намират малко над едноименната природна забележителност.
Пътят до Цирикова църква според крачкомера на телефона ми е около 5,5 километра, движи се основно по равно, като маркировка до Цирикова църква има, така че няма как да се объркате. Последните стотина метра към връх Цирикова църква са една идея по-стръмни, но има пътека, а и денивелацията не е толкова голяма. Стигаме до върха и пред очите ни, като че ли неочаквано се открива невероятна панорама, включително се вижда връх Снежанка и покрива на обсерваторията край Рожен. Решаваме преди пикника, който сме предвидили, първо да разгледаме църквата „ Света троица – Свети дух“. На врата й има надпис, от който се запознавам с трагичната история на мястото.
Първоначално на мястото имало тракийско светилище, но след приемане на християнството местните хора построяват храм, като според надписа на вратата на църквата, това се случва през 4-ти век след Христа. Но когато през 17-ти век между 1666 г. и 1670 година „започнало голямото и страшно изтурчване“ ( каква дума само „изтурчване“ e използвана в надписа) в района „вилняла фанатизираната мохамеданска орда на Дели Софта“ или от турски – лудия Софта, чета надписа на църквата и като че ли чувам виковете на прииждащите въоръжени и разярени мъже.
Именно на поляната до сегашната църква ордата събрала изплашените местни християни, хвърлила в краката им купчина чалми и заявили, че имат само два избора – смъртта или да приемат пътя на Мохамед.
Част от хората, изплашени за живота си, сложили чалмите, но други отказали. Решилите да загинат в името на Христос били посичани пред олтара и кръста на църквата. На Дели Софра обаче това му се сторили недостатъчно наказание и заповядал да хвърлят християните от околните скали в пропастта южно от храма. Тъй като обаче тя не е достатъчно дълбоко, но пък скалите са остри, мъжете, жените и децата, избрали християнството не умирали веднага, а с часове и дни огласяли с писъците си околните върхове докато се прощавали с живота си. Дели Софра забранил да ги убиват милостиво, за да ги отърват от мъките.
Оттам идва и името на местността – Цирикова църква или пищящата църква.
Всъщност храмът, в който можете да оставите пари и да си запалите свещичка, която обаче непременно трябва да угасите преди да си тръгнете, за да не предизвикате пожар, е започнал да се строи през 1946 г. и е осветен на 21 юли 1948 г. от пловдивския митрополит Кирил, който впоследствие става и български патриарх.
„ Българино, ти който си изкачил този връх, не гледай на него като на поредния обект по маршрута. Не бързай да се любуваш на гледките – панорамата няма да ти избяга, а влез първо в храма, запали свещ, изправи се пред олтара и замълчи. И ако помниш някоя молитва от детството, кажи я и след това може да чуеш писъците на тези, които преди векове на това място избраха Светлината. Защото кръвта им продължава да е под нозете ти, а праха им – в скалите пред параклиса. А ако си чист по сърце и Бог се смили и отвори третото ти око, тогава може да видиш и огнените кръстове над тях, ще видиш, че цялата планина е осеяна с кръстове и ще разбереш защо Родопите са още и Кръстовата планина“, пише на вратата на днешния храм. След тези думи оставам безмълвна, а очите ми с часове се реят над околните върхове.
И да! Тайните на Родопите не са просто митове и легенди – те са част от нашата история, култура и природа. Те ни напомнят за връзката ни с миналото и за красотата, която трябва да ценим. Родопите са място, което не само разказва истории, но и ни кани да станем част от тях. Ако някога се почувствате изгубени, Родопите ще ви покажат пътя – към природата, към себе си и към магията, която само тази планина може да предложи.
