Политически парфюм, епизод 1: Уличен кенеф
Добре дошли в центъра на София – витрината на европейската ни столица, където ароматите на надежда, прогрес и… фекалии се сливат в едно. Градът никога не е бил толкова мръсен, твърдят столичани, с носталгия към епохите на Александър Янчулев, Йорданка Фандъкова и дори вечния усмивкач Стефан Софиянски. Но никой от тях не е имал „честта“ да ръководи столицата в момент, в който централната ѝ част мирише на обществена тоалетна в разложение – и то точно до офиса на партията „Продължаваме промяната“.
Да, няма грешка. Само на 20 метра от входа, през който всекидневно преминават Николай Денков, Асен Василев, Кирил Петков и цяла група депутати, се разиграва уличен урино-драматизъм. Там, зад някакви декоративни дървени ограждения, се крият кофи за боклук, които са се превърнали в своеобразна покана към бездомниците: „Ела, облекчи се!“
Превърнало се е в нов вид туристическа атракция – минеш ли по тротоара на улица „Христо Белчев“, трябва да гледаш в краката си. Не от срам, а за да не настъпиш „нещо от Промяната“. Местни жители и служители в района вече се шегуват: „Ти от Промяната ли си, или така си миришеш?“
Отговорност? Кметът Васил Терзиев, излъчен и подкрепен от същата тази партия, очевидно предпочита да гледа напред – но не и надолу, където започва проблемът. Съпартийците му неколкократно му споменавали „деликатно“ за миризмата, но отговорът бил или мълчание, или амнезия. Може би не върви пеша. За разлика от Николай Денков, Лена Бориславова и Венко Сабрутев, които често са засичани да се придвижват пешком до офиса на „Промяната“. Кирил Петков и Асен Василев са по-предпазливи – пристигат с автомобили. Разбираемо – климатикът в колата не пуска тоя аромат.
Ароматът на Промяната не се нуждае от пиар. Той сам се разпространява – бързо, агресивно и най-вече без разрешение. И докато столичани се чудят дали да си слагат маски отново – не срещу вируси, а срещу вонята – централата на партията, обещала „нова България“, е обградена от познати аромати на старата.
