Той беше само на 15 години. Животът тъкмо започваше, когато съдбата го спря рязко – на една пътна отсечка в Лондон. Принц Ал-Уалид бин Халид Ал-Сауд – млад, умен, с мечти, които още не бе изрекъл на глас – претърпява жестока автомобилна катастрофа. Ударът разтърсва не само тялото му, но и цялото кралско семейство. Лекарите тогава са категорични: шансът да се събуди е почти нулев.
Но баща му – принц Халид бин Талал – не приема присъдата. Не иска. Не може. Защото понякога надеждата е по-силна от науката. И любовта – по-силна от болката. В продължение на цели две десетилетия той не напуска сина си – физически, духовно, душевно. Построи стая като болница в дома им. Осигури най-добрите грижи. Всеки ден му говореше. Всеки ден вярваше.
И имаше момент – през 2020 година – когато светът затаи дъх. Видео обиколи медиите: Ал-Уалид движи дясната си ръка. Отново. И още веднъж. Гласът на медицинска сестра се чува ясно: „Ако ме чуваш, вдигни пръстче.“ И той го вдига. Бащата плаче. Светът се надява. Но чудото не продължава.
На 19 юли 2025 г. „Спящият принц“ се е предал. Без драма. Без вик. Просто е заспал… за последно. На 36 години.
Баща му написа в платформата X думи, които разкъсват душата:
„С вяра в Божията воля и заповед, и с дълбока скръб и тъга, оплакваме смъртта на нашия любим син, принц Ал-Уалид бин Халед бин Талал бин Абдулазиз Ал Сауд. Нека Аллах му бъде милостив.“
В неделя, в джамията Имам Турки бин Абдула в Рияд, ще бъде отслужена траурна молитва. Но истинският поклон вече се е състоял – 20 години безусловна бащина обич. 20 години молитва. 20 години борба.
Принц Ал-Уалид си отиде без да заговори. Но тишината му каза повече от всяка реч. Отиде си като легенда. Останаха любовта, вярата и една тъжна приказка, която никой няма да забрави.
