Сред суровите прегръдки на Искърското дефиле, където времето сякаш е спряло, се издига Черепишкият манастир. Не просто обител за покой, а портал към минало, обвито в непрогледни тайни и златни легенди. Всяка скала, всеки камък тук шепне истории за несметни богатства, скрити дълбоко под земята, за съдби, преплетени с героизъм и отчаяние, и за ненаситна алчност, която никога не е намирала покой.
Представете си пещера, чийто вход е потънал в студените води на Искър. Една пещера, за която множество предания твърдят, че е пълна със злато. Според едно от тях, само един едър и здрав монах е дръзнал да се потопи в нейната непрогледна тъмнина преди много, много години. Два часа – два часа, в които той е бил свидетел на несметни богатства, лъсващи в мистичната светлина на подземния свят. Но защо не посмял да изнесе нищо? Защо никога повече не се върнал? Дали е било страх от проклятие, породено от докосването до вековно злато, или нещо още по-зловещо го е накарало да отстъпи пред гледката на непосилната съдба? Тази тайна остава заключена в сърцето на планината, очакваща своя нов дръзковец.
Проклятието на цар Иван Шишман и Ботевото наследство
Мистерията не свършва дотук. Недалеч, в руините на крепостта „Калето“ и тайнствената местност Коритенград, където някога е пулсирал живот, се крие ехото от последната велика битка на цар Иван Шишман срещу османските нашественици. Преданията разказват, че след кървавото поражение, за да спаси светостта на българската корона, жезълът, царската корона и съкровището на царя били скрити в пещера.
Тази пещера, наречена Шишмановата, е примамвала безброй иманяри през вековете. Те са прекопавали дъното ѝ безброй пъти, с надеждата да открият царската тайна. Но безуспешно. Дали съкровището е било преместено, или просто хората са търсили на погрешното място, водейки се от фалшиви следи? Или е било защитено от невидима сила, която не позволява на алчните ръце да го докоснат? Кой знае…
И сякаш съдбата е решила да преплете нишките на историята по най-загадъчен начин, защото иманярският ентусиазъм се подклажда и от още една, още по-вълнуваща легенда.
В друга пещера, високо над манастира, се твърди, че самият Христо Ботев е скрил най-ценното – архива, парите и знамето на четата си. Не просто реликви, а символи на свободата, напоени с кръвта и мечтите на героите.
Изгубеното Ботево злато и разказите на очевидци
Сърцето се свива при друга история – двама от Ботевите четници, преследвани от турците, случайно откриват пещера, пълна със злато. Скриват входа ѝ с трева и храсти и бягат във Влашко, с обещанието да се върнат. Но когато Освобождението настъпва и те се завръщат, нищо не успяват да намерят. Изгубено ли е било завинаги, погълнато от земята, или някой друг е успял да го открие преди тях, оставяйки само горчив спомен за пропиляна съдба? Най-невероятна е историята, описана от Ангел Катерински, която разказва как именно Ботеви четници намират Шишмановото съкровище.
Дали това е просто съвпадение, или съдбата е предопределила едните герои да открият наследството на другите?
Тези разкази се повтарят и от внуците на Ботевия четник от Ботевградско Тома Манчов, което придава още по-голяма тежест на мистерията. Дали истината се крие в тези устни предания, или те са просто отблясъци на отдавна изгубени мечти?
Черепишкият манастир продължава да пази своите тайни, обвити в шепота на вятъра и тишината на вековете. Всеки, който прекрачи прага му, не може да не усети притегателната сила на тези легенди, която не спира да тласка търсачи на съкровища и любители на историята към скритите пещери на Искърското дефиле.
Но може би най-голямото съкровище е самата мистерия – вечното напомняне, че неразгаданите загадки са най-привлекателни, а надеждата за откритието им е по-ценна от всяко злато.
