Днес България празнува своето Съединение – тържеството на националния дух и волята на народа ни за обединение.
Руско-турската война и Санстефанският договор не водят до създаването на суверенна българска държава.
С Берлинския договор се създава Княжество България, като се постановява временен статут на руската окупация, но българските земи са разпокъсани. Източна Румелия е отделена като васал на Османската империя.
Предците ни отказват да се примирят с потъпкването на националния ни идеал.
Преди 132 години в Пловдив войски, командвани от майор Данаил Николаев, свалят правителството и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Съставено е временно правителство начело с Георги Странски, в което влизат представители на двете южнобългарски партии и на войската. Отправен е апел към княз княз Александър Батенберг да подкрепи Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
Опирайки се на масовата подкрепа от българите в Княжеството, на 8 септември Александър I издава манифест към българския народ, с който официално признава Съединението и призовава нацията да защити „святото дело“.
На следващия ден отива в Пловдив и назначава трима комисари на мястото на временното правителство, което се отказва от пълномощията си.
Оттук той уведомява великите сили, че поема управлението на Източна Румелия. В нотата си изразява решимост да защити Съединението от всяко чуждо посегателство и призовава великите сили да признаят акта на обединението.
Патриотичният порив на българите среща категоричен отпор от страна на Русия и Османската империя.
През октомври 1885 г. в Цариград е свикана посланическа конференция на силите. Опитите на руските дипломати да провокират Турция към военни действия срещу българите са парирани от Англия.
Сръбският крал Милан обаче напада България, подстрекаван от Австро-Унгария и Русия. В последвалата Сръбско-българска война, известна още като „войната на капитаните срещу генералите“, младата ни войска успява да защити националния идеал с оръжие и дух.
Честванията по повод годишнината от обединението на Княжество България и Източна Румелия ще са съсредоточени в Пловдив – градът, от където започва едно от най-паметните събития в историята на България.
Празникът по традиция започва в 9:30 ч., когато ще бъде даден старта на 43-тия Международен мемориален маратон „Съединение“, който тръгва от площада на град Съединение.
В 10 ч. в Катедрален храм „Света Богородица“ ще бъде отслужен тържествен молебен от Негово Високопреосвещенство Пловдивският Митрополит Николай.
Държавният глава Румен Радев ще присъства днес в Пловдив на честванията на годишнината от Съединението. От 20:30 ч. президентът ще участва в тържествената церемония на площад „Съединение“, а в 21:00 ч. ще произнесе слово.
Празненства ще има и в София. От 11:30 ч. пред Мавзолея-костница на княз Александър І Батенберг на бул. „Васил Левски“ 81 ще се проведе тържествено честване на 133-та годишнина от Съединението.
Слово ще произнесе доц. д-р Тодор Чобанов, заместник-кмет на Столична община.
