България е сред страните в Европейския съюз, които получават значителни финансови средства по различни оперативни програми. Целта е ясна – да се стимулира икономическият растеж, да се подобри инфраструктурата и да се повиши качеството на живот. Реалността обаче често е различна. Десетки, ако не и стотици милиони евро са усвоени по проекти, които днес стоят изоставени, нефункциониращи или никога не са постигнали целите си. Този феномен е особено видим в сферите на туризма и екопътеките, превръщайки европейските фондове в символ на пропилени възможности и будни съмнения за корупция.
Около 200 млн. лв. от Програмата за развитие на селските райони са инвестирани в проекти за развитие на селски туризъм само през последните няколко години.
Финансирането на туристически обекти се случиха по две от мерките – 312-та за микропредприятия, и 311-та – за разнообразяване на неземеделски дейности. Общият ресурс по двете мерки е в размер на близо 200 млн. евро.
Субсидиите се отпуснаха за ремонт на стари къщи, туристически и екопътеки, създаване на конни бази, туристическа реклама. Там, където има културни и исторически забележителности, трябваше да се финансират проекти и за тяхното популяризиране.
През последните години екопътеките се превърнаха в един от знаковите елементи на модерния български туризъм. В същото време тези съоръжения се развиват до голяма степен хаотично, без да е изяснено съдържанието на понятието „екопътеки“, критериите и стандартите за изграждането им, както и отговорностите по тяхната поддръжка.
Има няколко разновидности на така наречените „екопътеки“ – едни от тях са просто пътеки с дървени мостчета през трудни терени – те биха могли да се нарекат приключенски. По други има поставени табели и други знаци, които помагат на преминаващите по пътеката туристи да се запознаят с различни растителни и животински видове, които се среща около пътеката. Този тип маршрути могат да се нарекат интерпретативни. Има и откровени манипулации, при които „екопътека“ се нарича просто маркиран туристически маршрут, включително и по автомобилен път.
В момента в България „екопътеките“ (с някои изключения) не се стопанисват. Масова практика е да се спечели проект за изграждане подобно съоръжение и след неговото завършване нещата да се оставят на самотек.
Туристически „фантоми“: Къщи за гости, центрове без живот и абсурдни атракции
Една от най-емблематичните и широко критикувани области на неефективно усвояване на евросредства е секторът на туризма. Милиони левове са били отпуснати за изграждане и развитие на туристическа инфраструктура, но вместо очаквания туристически бум, често наблюдаваме следните сценарии:
Скандалът с „Къщите за гости“: Това е може би най-известният пример за злоупотреба с европари. По Програмата за развитие на селските райони бяха отпуснати средства за изграждане на стотици къщи за гости, чиято цел беше да стимулират местния туризъм. Многобройни разследвания разкриха, че голяма част от тези обекти не функционират като места за настаняване, а се ползват за лични нужди от собствениците – често лица, свързани с местната или централната власт. Примери за такива казуси имаше навякъде в България, където къщи стояха празни или бяха обявявани за постоянно заети. Парите бяха усвоени, но без реална добавена стойност за туристическия сектор.
Изоставени и неработещи посетителски центрове: В редица общини, особено в райони с потенциал за културен или природен туризъм, бяха изградени модерни и скъпи посетителски или информационни центрове. Тези сгради, финансирани с европейски средства, често остават затворени след официалното им откриване, без да привличат посетители или да изпълняват предназначението си.
Примери за такива „бели слонове“ са наблюдателни кули и информационни центрове в райони като Витоша (където ремонтът и поддръжката често са били обект на критики), или някои туристически информационни пунктове в по-малки общини, които работят само по няколко часа седмично или са напълно затворени.
Абсурдни и нефункционални атракции:
Понякога се изграждат обекти, чиято туристическа стойност е под въпрос. Пример е т.нар. „Български Лувър“ в Плиска – музей, изграден с европейски средства, който породи много спорове относно целесъобразността на инвестицията и връзката му с историческия контекст на Плиска. Други случаи включват изграждане на амфитеатри или интерактивни инсталации, които бързо се рушат, не се поддържат или са толкова зле планирани, че никой не ги посещава, превръщайки се в паметник на пропилените пари.
„Екопътеки“ за нищото: От „тунели“ до разпаднати мостове
Проектите за „екопътеки“ и съпътстващата ги инфраструктура са друга област, която често е обект на критики и разследвания заради неефективно разходване на средства:
Пътеки, които не водят доникъде или са безсмислени: Класически пример е така наречената „екопътека“ между град Бяла и село Дюлино (Варненско), която е била обект на публикации, описващи я като проект, който „започва от нищото и води до нищото“. Подобни пътеки са изградени без ясна логика, без да свързват атрактивни обекти или да предлагат смислено преживяване.
Друг пример е „екопътеката на тунелите“ край Габрово, която предизвика критики заради абсурдното си трасе през тунели без реални природни забележителности по пътя.
Бърза разруха и лошо качество на изпълнение: Множество проекти за екопътеки страдат от некачествено изпълнение и използване на нетрайни материали. Само месеци след официалното им откриване, дървени мостове се рушат, парапети се чупят, указателни табели изчезват, а настилките се разпадат.
Фото-доказателства показват разрушени съоръжения по пътеки като „Каньонът на водопадите“ край Смолян или части от инфраструктурата в Природозащитен център Пода край Бургас, където нови елементи бързо западат поради липса на поддръжка или некачествен строеж.
Подобни проблеми са докладвани и за елементи от Златоградската екопътека, където новоизградени участъци не издържат на климатичните условия.
Липса на поддръжка: Дори когато екопътеките са първоначално добре изградени, липсата на последваща поддръжка и стопанисване обрича инвестицията на провал. Пътеките обрастват, съоръженията се повреждат и стават опасни, а цялостната им функция изчезва.
„Иновации“ и други сфери: Милиони без резултат
Проблемът с усвояването на евросредства не се ограничава само до туризма и екопътеките. Сферата на „иновациите“ също е обект на критики:
„Иновационни хъбове“ без дейност: Финансирани са изграждането на модерни „иновационни центрове“ или технологични паркове, които често остават без реална дейност, не привличат иновативни компании или не предоставят обещаните услуги и подкрепа. Те често са оборудвани със скъпа техника, която стои неизползвана.
Спортни съоръжения и градска среда: Некачествено изпълнение и последващо занемаряване се наблюдават и при проекти за спортни площадки, детски градини или градска инфраструктура. Например, многофункционалната спортна зала в Пловдив (Колодрума) е била обект на критики заради забавяния и високи разходи, а подобни проблеми са повдигани и за някои обновявания на градски паркове в Стара Загора и други градове.
Обществено недоволство, фото-доказателства и механизми на провала
Всички тези случаи генерират огромно обществено недоволство. Местни хора, които са преки свидетели на пропиляването на средства, често изказват недоволството си, разказвайки за провалените обещания. Те виждат как пари, предназначени за развитие на техните общини и подобряване на условията им на живот, отиват „на вятъра“, а те остават потърпевши.
Основните подозрения и причини за този хроничен проблем включват: Корупция и конфликт на интереси-често се твърди, че изпълнителите на тези проекти са фирми, близки до общински или държавни администрации. Обществените поръчки се печелят от „правилните“ компании чрез съмнителни процедури, а цените за изпълнение често са многократно завишени спрямо пазарните.
Слаб контрол и липса на отговорност: Управляващите органи на европейските програми и националните институции са критикувани за слабия или липсващ контрол върху изпълнението на проектите и последващата им устойчивост. Документи, свързани с обществени поръчки и договори, често показват пропуски и несъответствия, но липсва ефективен механизъм за санкциониране на недобросъвестните изпълнители.
Липса на адекватно планиране: Много от проектите са зле планирани, без реална оценка на нуждите, потенциала за развитие или последващата поддръжка, което ги обрича на провал още преди започването им. В крайна сметка, тези „празни“ проекти не само пропиляват ценни европейски средства, но и подкопават доверието на гражданите в институциите и в способността на държавата да използва ефективно финансовата помощ, предоставена от ЕС. Вместо да бъдат двигател на развитие, те се превръщат в горчив пример за това как милиони могат да бъдат изхарчени „за нищо“, без реална полза за обществото.
Милиони за нищо: Цената на провала – цифри и схеми зад разпиляването на европари в България. Порядък на сумите, засегнати от нередности
Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) и Европейската сметна палата публикуват доклади, които сочат нередности и препоръки за възстановяване на средства в България. Над 30 милиона евро препоръчани за връщане от ОЛАФ само по казуса с „къщите за гости“:
А общият размер към юни 2022 г., на усвоените европейски средства в България са надхвърляли 22 милиарда лева от структурните и кохезионни фондове от началото на 2007 г. Дори малък процент нередности от тази огромна сума представлява стотици милиони левове.
Заключение
В крайна сметка, проблемите с усвояването на европейски средства в България далеч не са само въпрос на статистика. Те имат конкретна цена, измерваща се в стотици милиони левове/евро, които биха могли да подобрят живота на хората, но вместо това са потънали в неефективни проекти.
От „къщи за гости“, превърнати в частни имоти, до рушащи се екопътеки и нефункциониращи иновационни центрове – картината е ясна: усвоени са милиони, но реалните резултати често липсват. Това е симптом на дълбоко вкоренени проблеми, включващи корупция, конфликт на интереси и липса на адекватен контрол.
Докато фирми, често свързани с местната власт, продължават да печелят обществени поръчки без реална конкуренция и да надписват цени, а институциите не прилагат строги мерки за отчетност, рискът от продължаващо разпиляване на европейски средства остава висок. За да се прекъсне този порочен кръг, е необходима повишена прозрачност, строг контрол и ефективни санкции за всеки, който злоупотребява с публични средства. Само така европейската подкрепа ще може да достигне до българските граждани и да донесе реална промяна, вместо да се превръща в символ на „милиони за нищо“.
