Днес отбелязваме Международния ден на акушерката – професия с огромна отговорност, посветена на новия живот.
За Ани Дюлгерова от Благоевград, акушерка в болница „Св. Иван Рилски“ в Дупница, това е призвание, което не може да се сравни с никоя друга работа.
„В ръцете си поемаш новия живот. След това виждаш усмивките на майките, на съпрузите, бабите – това е безценно“, споделя тя.
Според Ани това е най-красивата професия, но все по-непривлекателна за младите. Причините – ниско заплащане, тежки и неуредени графици, липса на синдикална защита и почти никаква подкрепа от институциите.
„От десет акушерки в нашето отделение, само три не сме в пенсионна възраст. Това затруднява сериозно работния процес“, казва тя.
Дюлгерова разказва, че често работят по 20-часови смени и не могат да ползват отпуски.
„Нямаме кой да ни защити. Работим ден и нощ, а получаваме заплати малко над минималната. Това е подигравка към отговорността, която носим – ние отговаряме за живота на майката и детето.“ На празника си Ани отново е била на работа – с две нови бебета, едното родено по естествен път, другото със секцио.
„Крепят ни само емоциите – нищо друго. Без тях, повярвайте, нямаше да издържим.“ Тя е категорична: ако искаме повече млади хора в тази професия, трябва да се започне с по-достойно заплащане и човешки условия. Защото без акушерки – няма кой да посрещне живота.
