МВР е с ограничен ресурс, а частните охранители са 200 хил., коментира Терзийски

0
11990

„Правомощията, които се дават на местното самоуправление и на кметовете по този закон и в момента съществуват. Те могат да изградят звена за самоохрана или да сключват договори с частни охранителни фирми за опазването на имуществото на общината. В момента просто по-детайлно се регламентират отделните видове охранителна дейност“, коментира пред НоваТВ директорът на „Национална полиция“ Христо Терзийски, опасенията на президента и главния прокурор от новия закон, който регламентира частната охрана.

Според него за сигурността на обществото трябва да се грижи МВР, а държавата има достатъчно инструменти, така че частните охранители по малките населени места да не превишават правата си. 

Ресурсите, които са в ръцете на държавата и в частната дейност, са различни.В частната охранителна дейност са включени над 200 000 служители, а 1800 фирми имат лицензи за охрана. Отделно съществуват и 800 звена за самоохрана. Всичко това може да се включи в ограничаването на посегателствата върху населението, допълва Терзийски.

Той счита, че полицията е с ограничен ресурс, въпреки че през изминалата година са назначени повече от 1200 души именно в слабонаселените места у нас. Увеличен е и щатът на жандармерията с 300 души.

Според зам.-министърът на вътрешните работи Красимир Ципов, „охранителна дейност, осъществявана от охранителни фирми, следва да се разбира като осигуряване на условия за сигурност на гражданите чрез превантивни дейности – мониторинг, видеонаблюдение, осигуряване на реакция. В никакъв случай не може да се касае за един пълен пакет правомощия, свързани с предотвратявания, пресичане или разследване на престъпления“.

Според него МВР трябва да осъществява адекватен контрол на частните охранителни фирми и допълни, че общата щатна численост на МВР е под 50 хил., а охранителните полицаи и жандармерията са около 15 хиляди по щат.

„Законът за частната охранителна дейност и сега действащия също предвижда така възможност – охрана на имущество, охрана на обекти. Това, че в новия закон бяха записани текстове във връзка с охраната на урбанизиране територии, по никакъв начин не се разграничава от всички други видове охрана съгласно новия закон. Идеята на тази разпоредба беше да се даде възможност на кмета на общината, ако прецени, да проведе една процедура по Закона за обществените поръчки след решение на Общинския съвет, с който да му даде такова разрешение и да се сключи такъв договор“, обясни Ципов.

„По смисъла на закона „урбанизирана територия“ е селищно образувание в рамките на едно населено място или ограничено от това населено място, територия, ограничена от това населено място, където може да има различни видове обекти – частна, държа собственост. Идеята е да се осигури опазване на обществения ред, но по никакъв начин не следва да се говори за отстъпление от страна на държавата„, допълни зам.-министърът на вътрешните работи Красимир Ципов.

„Мотивите на президента и главния прокурор са основателни и са залегнали в самата конституция, тъй като тя възлага на Министерски съвет посредством МВР именно упражняването и контролирането на обществения ред и сигурността“, коментира пред БНТ Тодор Байчев от БСП

Според него, прехвърлянето на частни субекти на тези дейности на практика е абдикация от държавността. МС посредством МВР трябва да предлага качеството на услугата сигурност да бъде равномерно и еднакво във всяка една точка на страната.

„Още в дебатите по Закона за частната охранителна дейност, ние от БСП, предупредихме за опасността- държавна дейност да се предоставя в частни ръце„, коментира пред БТВ депутатът от БСП Иван Иванов. Той добави, че този закон е спорен и очаква КС да го отмени.

„Това срастване между партия и държава сега е съчетано с опасност от създаване на „преториански гвардии“ на местните кметове. Законът за частната охранителна дейност създава опасност за разпад на държавността“, смята Иванов.

Той допълва, че няма как държавни дейности, които са разписани в Конституцията, да се делегират в частни ръце. „Срещу този закон се изказаха работодателски организации от сектора, защото води до сериозно изкривяване на обществени отношения. С него се концесионира дейността на МВР“, коментира Иван Иванов.

Припомняме, в понеделник, 12 март, главният прокурор Сотир Цацаров, а след него и президентът Румен Радев сезираха Конституционния съд относно спортните текстове в Закона за частната охранителна дейност.

По думтие на президента държавата няма право да абдикира от грижата за сигурността и спокойствието на хората в населените места, вкл. в т.нар. урбанизирани територии“.

На 19 януари и ДБГ поискаха президентско вето върху Закона за частна охранителна дейност. От партията призоваха президентът Радев да сезира и Конституционния съд за тълкуване на част от текстовете.

В края на януари работодателите също поискаха президентско вето върху този закон. Техните мотиви бяха различни – искат по-лек лицензионен режим за частната охранителна дейност.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук