Който иска да бъде опозиция в България, първо трябва да мине през сянката на Бойко Борисов. Това вече не е политическа тактика, а национален ритуал. Има ли ново лице? Има. Ама то не говори за идеи, а първо слага Бойко в устата си, после му сяда в скута – било от любов, било от омраза. Разликата е формална.
Георги Георгиев – „Боецът“ – не може да напише статус, без да извика името на Борисов като заклинание, а е бивш член на ГЕРБ и първите години пишеше лозунги “ С те съм генерале“. .
Недялко Недялков – вчера го венцеславеше, днес го обстрелва, утре ще му носи кафе в резиденцията.
Академик Николай Денков – първо кадър на ГЕРБ, после опозиционер по учебник, но без грам ентусиазъм – защото и неговото правителство живя с мълчаливата усмивка на Бойко.
Миролюба Бенатова – уж борец срещу статуквото, но до вчера в новините й Бойко беше основен герой, тя бе и първата журналистка направила репортаж от спалнята му, все едно става дума за национален спасител или главен злодей след като и би шута– все едно без него не може.
Каква е истината? Много проста.
В тази държава няма смисъл да бъдеш опозиция, ако не си се отъркал в Борисов. Ако не си се сблъскал с него, снимал се с него, възхвалявал го или обиждал го – все едно не съществуваш. Политическото кръщение минава през него. И това е най-силният му успех – направи така, че без него никой да не е значим.
България живее в театъра на Борисов. Опозицията е просто част от сценария.
А зрителите вече започват да се питат – кога ще свърши пиесата и ще започне животът?
