От Берлин погледът към балканските столици често е замъглен от илюзии за „модерни технократи“, които ще въведат ред, дигитализация и прозрачност. В лицето на Васил Терзиев София се опита да копира западния модел: успешен IT предприемач, израснал в частния сектор, влязъл в политиката с обещания за реформи и технологична трансформация. Това, което последва, беше далеч от очакванията – хаос, кадрова немощ, политическа безпомощност и абдикация от отговорност.
Още в първите месеци от управлението си Терзиев демонстрира неспособност да управлява административната машина на една европейска столица. Заместник-кметските места останаха дълго време незаети, а решенията, които все пак се взимаха, бяха неясни и често непоследователни. Терзиев успя да загуби подкрепата дори на най-близките си съюзници – гражданската платформа „Спаси София“ се оттегли с публично обвинение за хаос, а коалицията с „Продължаваме промяната“ се разпадна под собствената си тежест. В резултат, управлението на града се крепи на минимално малцинство в общинския съвет, без капацитет за реални реформи.
Финансовата политика на новия кмет предизвика съмнение още със скандалния опит да бъде прехвърлена общинската сметка в избрана от него банка – действие, довело до оставката на заместник-кмета по финансите. Бюджетната процедура се провали на няколко нива: липсваше прозрачност, комуникация с общинските съветници, а най-важното – стратегическа визия. Опитите да се прикрие институционалната немощ зад пиар послания в социалните мрежи само подчертаха пропастта между реториката на Терзиев и реалността на градското управление.
Истинският удар дойде със скандала около Никола Барбутов – третият заместник-кмет, който подаде оставка след като кабинетът му беше претърсен от антикорупционната комисия и прокуратурата. В нормална европейска столица подобен случай би предизвикал институционална буря. В София – мълчание, обтекаеми изявления и опит за бягство от отговорност. Записите с предполагаеми разговори за партийни комисионни и манипулиране на обществени поръчки остават без категоричен отговор от кметската институция. Нито терзиевата администрация, нито неговите бивши партньори се наемат с реална политическа отговорност.
За европейски наблюдатели е очевидно, че Васил Терзиев не успя да се трансформира от успешен бизнесмен в ефективен политик. София не се нуждае от визионери, които обещават дигитална епоха, а от управленци с политическа воля и административен капацитет. Кметството не е стартъп. А общественото доверие не се печели с презентации в PowerPoint.
В една нормална демокрация подобно управление би довело до оставка. В София, Терзиев продължава да говори за „реформи“, докато градът се дави в институционален паралич. Ако Европа иска стабилни столици по източния си фланг, трябва да започне с реалистични очаквания – и с категорична критика към онези, които се провалят. Васил Терзиев е провален експеримент. И цената за този експеримент я плащат софиянци.
