Будапеща. В края на февруари 2025 г., в своята годишна реч, Виктор Орбан отправи едно от най-агресивните си предупреждения досега: „A Soros-hálózatot teljesen ki kell iktatni.“ („Мрежата на Сорос трябва да бъде напълно премахната.“) Изречението не беше просто реторическа фигура, а предварителна заявка за предстоящ законодателен удар срещу граждански организации, финансирани от чужбина – основно от фондациите на Джордж Сорос, Съединените щати и Брюксел.
Пресата в Унгария – особено независимите и полуправителствени издания – реагира бурно. Според източници на Daily Press в Будапеща, правителството планира да внесе закон, аналогичен на американския Global Magnitsky Act, но използван не срещу чуждестранни олигарси, а срещу вътрешни опоненти: медии, НПО, университети, интелектуалци.
„A Soros-féle hálózat pénzt kap Washingtonból, Brüsszelből és magától Sorostól is. Ezek az emberek nem a magyar nemzetet szolgálják“ – заяви Орбан в ефира на държавното радио. („Мрежата на Сорос получава пари от Вашингтон, Брюксел и самия Сорос. Тези хора не служат на унгарската нация.“)
След повече от десетилетие целенасочена кампания срещу Джордж Сорос, фигурата му в унгарския публичен живот се е трансформирала в политически символ: глобалистки кукловод, спекулант, създател на миграционни кризи. Сега атаката се насочва и срещу неговия син Александър – новият президент на Open Society Foundations.
Когато новината за прехвърлянето на управлението в ръцете на по-младия Сорос се разпространи, Орбан публикува саркастичен туит с надпис „Soros 2.0“ и сцена от филма „Кръстникът“. Реакцията не беше просто културна шега. Веднага след това държавни агенции започнаха подмяна на визуални материали, като от плакати на националната кампания за „обществени консултации“ бе изтрита дори ръката на Александър Сорос – за да се заличи символичното му присъствие.
Според Daily Press, това е елемент от дългогодишна стратегия на Орбан: да фокусира общественото внимание върху една външна заплаха и чрез нея да легитимира вътрешни репресии и законодателни интервенции.
Но напрежението не идва само от Унгария. През януари тази година Съединените щати наложиха санкции по Magnitsky Act на Антал Роган – министър в кабинета на Орбан и ключов стратег на правителствената комуникация. Официалната американска позиция гласи, че Роган е „център на корупционна мрежа“, използвал властта си за облагодетелстване на близки лица. Унгарският премиер отговори яростно: „Ez politikai bosszú, amit a bukott Biden-adminisztráció intézett.“ („Това е политическо отмъщение, организирано от провалената администрация на Байдън.“)
Орбан дори даде да се разбере, че очаква санкциите да бъдат отменени веднага след евентуалното завръщане на Доналд Тръмп в Белия дом – откровена демонстрация на геополитически залог, рядко срещан сред лидери от Европейския съюз.
В този контекст, планът за унгарски закон „Магнитски“ звучи все по-реално. Но вместо да се прилага срещу чуждестранни диктатори, той ще се използва вътре в страната. Целта, по думите на самия Орбан, е да се „прекъсне чуждото финансиране на структури, които подриват националната сигурност и суверенитета“.
Критиците, включително правозащитни групи и опозиционни медии, предупреждават, че така нареченият „унгарски Магнитски закон“ е всъщност инструмент за заглушаване на критичните гласове в страната.
„Aki Sorost támadja, azt nemzeti hőssé teszik, aki megvédi, az hazaáruló lesz.“ – гласи популярен коментар във форумите. („Който атакува Сорос, се превръща в национален герой, а който го защитава – в предател на родината.“)
От Брюксел идват сдържани коментари, но Европейската комисия вече е започнала правен анализ на съответствието на подобни бъдещи мерки с Хартата на основните права на ЕС.
Както подчертават анализатори на Daily Press, реториката на Орбан се движи по тънката граница между национален суверенитет и авторитарна експанзия. За него Сорос е повече от човек – той е символ на един свят, който Унгария отхвърля. Проблемът е, че когато символът бъде изместен от човешките си измерения, законите, насочени срещу него, удрят не богатите милиардери, а обикновените граждани, журналисти и активисти в Будапеща, Дебрецен и Печ.
Засега, в политическия театър на Централна Европа, Виктор Орбан играе както главната роля, така и тази на сценарист. А „Сорос 2.0“ е просто новият антагонист в старата драма.
