Седмици преди традиционния събор на БСП, сърцето на Стара планина пламна като факел. Районът около Бузлуджа — свещено място за левицата, се превърна в сцена на огнена стихия. Пожарът погълна гори, храсти и стотици декари пасища. Но поразяващият въпрос не е „Как?“, а „Защо?“ – и още по-важното – на кого това изгаряне беше изгодно?
По официална информация – задържан е 33-годишен мъж от Дряново, с криминални регистрации, уличен в умишлено палене на суха трева. Само че… кой подпалвач действа по собствена инициатива в 2 часа през нощта, точно преди БСП да събере хиляди под историческия монумент? Няколко дни по-късно, зад кулисите на властта се заговори за политически саботаж – опит да се провали традиционният червен събор, който за мнозина остава един от последните живи ритуали на лявата идеология в България. Димът от пламналите поля не само затрудни достъпа до местността, но и постави под въпрос сигурността на мероприятието.
Източници от левицата, пожелали анонимност, твърдят, че е налице добре премислена акция за дестабилизация. „Не е случайно, че гори точно там и точно сега. Това не е просто огън – това е политически сигнал“, коментира пред „Дейли Прес“ бивш служител на МВР. Други пък подозират икономически интереси – пожарът е „прочистил“ земя, която доскоро е била със защитен статут. След като е изгоряла, територията губи екологичната си стойност и става уязвима за нови инвестиционни намерения – строежи, проекти, концесии. Така огънят се превръща в евтино средство за трансформация на собствеността и цели райони.
В същото време, по форумите и в социалните мрежи се надигна по-мрачна хипотеза – чужди интереси, които искат да държат страната в перманентен хаос. Палежи на знакови места, удари срещу символи, проваляне на събития с историческо и политическо значение. Нищо чудно, че огънят пламва именно в Бузлуджа – мястото, където някога са се събирали хиляди с вяра в идеали, а днес се събират хиляди с последна надежда.
И докато полицията и пожарната търсят доказателства, една друга, по-силна стихия се разгаря – страхът. А страхът винаги има цена. Печелят онези, които искат хората да стоят далеч – от планината, от политиката, от обществения живот. Печелят онези, които предпочитат мълчание вместо масови събирания, апатия вместо мобилизация. В тази игра, в която се замерят с кибрит, не винаги е важен пожарът – важно е посланието. И ако някой си мисли, че обществото няма да разбере кой държи клечката, значи подценява пламъка на съмнението.
„Дейли Прес“ ще следи темата – защото когато димът е повече от природен, а огънят не пита кого ще погълне, някой трябва да държи прожектора насочен не към пепелта, а към онези, които стоят в сянката ѝ.
