Захарта е по-смъртоносна от кокаина – това твърдение вече не е само сензационен лозунг, а извод, подкрепен от редица научни изследвания. Според публикация в списание Nature (Lustig et al., 2012), прекомерната консумация на захар предизвиква подобни неврохимични реакции в мозъка като тези при кокаиновата зависимост. Изследователите твърдят, че захарта не само води до пристрастяване, но и причинява сериозни увреждания на черния дроб, допринася за затлъстяването, диабета тип 2, сърдечносъдови заболявания и дори някои форми на рак.
Неврологът д-р Николай Лустиг от Калифорнийския университет подчертава, че глюкозата и особено фруктозата активират мозъчната зона на удоволствието по начин, който съперничи на кокаина и хероина. Но за разлика от наркотиците, захарта е социално приета, масово достъпна и дори често препоръчвана в ранна възраст чрез десерти, напитки и т.нар. „здравословни“ закуски.
Проблемът придобива мащабите на глобална здравна криза – докато кокаиновата зависимост е криминализирана и силно ограничена, захарната се насърчава чрез реклама и индустрията за бързо хранене. По данни на Световната здравна организация, над 1.9 милиарда души по света са с наднормено тегло, а повече от 650 милиона от тях страдат от затлъстяване – явления, пряко свързани с прекомерния прием на захар. Редица учени вече призовават към регулации, подобни на тези при тютюна и алкохола – ограничаване на рекламите, поставяне на предупредителни етикети и дори въвеждане на „захарен данък“.
Макар твърдението, че захарта е по-смъртоносна от кокаина, да звучи провокативно, науката все по-категорично потвърждава, че дългосрочният ѝ ефект върху човешкото здраве може да бъде не по-малко разрушителен – но далеч по-подценен.
