Единственият ход на Борисов: Почетен председател на ГЕРБ и заповеди по Фейсбук
Като Доган, ама с интернет. Преди да се изложи окончателно…
Колкото и да му е мъчно, колкото и да се гневи, колкото и да кърши ръце на пресконференции с вече изтъркания си „аз съм си избрал да страдам“, Бойко Борисов няма друг ход. Времето на великия режисьор на избори и властови мачове свърши. Неговият последен полезен ход не е да си играе на балансьор, не е да хока своите, не е да връща мандати и да се обяснява.
Неговият ход е един: да стане почетен председател на ГЕРБ. Да си направи златен кабинет с фейсбук камера и оттам да диктува.
Като Доган. С водно огледало, ако иска. Само че вместо да събира килимчета в Сараите, ще пуска статуси от Банкя. Ще вика „Пратих Севда“, ще клати управляващите с постове, ще държи актива в кондиция с по една лайв-терапия на месец. И така ще остане в историята – не като човекът, който изгори собствената си партия, а като мъдрия сянка-вожд, който даде път на новото, но не пусна юздите.
Защото ако остане в играта, така както е сега – колеблив, раздразнен, обграден от вътрешна умора – рискува да се превърне в Борисов срещу ГЕРБ. И това ще е краят. А хората не обичат крале, които се молят за власт – обичат генерали, които я оставят с достойнство.
Да се дръпне. Да гледа. Да удря, когато трябва – и само тогава. Това е логиката на времето. Така действа Доган. Така оцеля Първанов. Така се прави власт без отговорност, но с влияние.
А Борисов има едно огромно предимство – той има Фейсбук. Няма нужда от медии, няма нужда от студия. Една бяла риза, малко „Севда, дай ми телефона“ – и ефирът е негов. Това е новата версия на почетен председател в дигиталната епоха.
Генералът сега трябва да си направи последния марш. Не в НС. А в мрежата.
И ако не го направи – ще го направят други. Но този път – без него.
