В най-гледания подкаст „При Тото“ (август 2025 г.) легендарните Братя Аргирови извадиха от забрава една от най-гнусните истории от епохата на Държавна сигурност. Разказаха как в края на 80-те са били следени, проверявани и „притискани“ заради… фен клуб. Да, група млади хора, които ги следвали по концерти, пеели песните им и носели плакати, била възприета от органите на ДС като потенциално „политическо движение“.
Подобни абсурди са документирани и в архивите на Комисията по досиетата, където ясно се вижда как ДС е третирала артистите – не като културно богатство, а като потенциална заплаха. В рапорти от онова време се твърди, че популярността на Аргирови „надхвърля допустимото“ и че младите можели „да се организират“ извън контрола на партията.
Това не е изолиран случай. В същите архиви фигурират десетки имена на музиканти, актьори и певци, попаднали под наблюдение заради „неправилна популярност“. Доносниците – добре смазани зъбчати колела в машината на страха – са били готови да продадат и майка си, ако някой им нашепне, че така ще угодят на началството.
Историята на Братя Аргирови е пореден пример, че истинският враг на режима не е бил „външният империализъм“, а собствените му таланти. Талантите, които вместо с партийни лозунги, са обединявали хората с музика – и точно затова са били опасни за онзи строй.
Историята на Братя Аргирови не е изключение. В архивите на Комисията по досиетата ясно личи, че ДС е държала под око и „Щурците“ – една от най-обичаните рок групи в България. Причината била същата като при Аргирови – прекалена популярност, „неправилни“ събирания на фенове и страх, че музиката може да се превърне в символ на неподчинение.
В документите има сведения за вербуване на почитатели на „Щурците“, използвани като уши и очи на службите. Системата се страхувала не от китарите или текстовете, а от енергията, която пълнела стадиони и зали. За ДС това било „потенциално опасно влияние“. За хората – единственото свободно пространство в задушаващата сивота на режима.
Коментар на редакцията
Тази история не е просто ретро анекдот от тоталитарния цирк. Тя е шамар в лицето на всеки, който днес се опитва да ни убеждава, че „онова време“ било подредено, спокойно и сигурно. Сигурно – за доносниците и поръчковите писачи на рапорти. За останалите – страх, контрол и унижение.
И когато днес някой от онези, навремето вписани в рапортите на Комисията по досиетата, се появи с костюм и важна титла, ние няма да забравим – тези хора не просто донасяха. Те унищожаваха. И унищожаваха не врагове на народа, а неговите най-обичани гласове.