Разговаря: Дени Монева
Той е сред онези хора, които не обичат показността. Десетилетия наред върти колелото на един от най-важните финансови центрове в страната – ФЦ „София – Денкоглу“ на Инвестбанк. Банкер по призвание, човек с последователна визия, но и с дълбока душа, когато говорим за приятелство, журналистика и морал.
Срещаме се с него по повод кончината на легендарната Маргарита Михнева – личност, която той не само е уважавал, но и истински обичал като приятел.
„Никога няма да забравя нейните очи – живи, пронизващи, жадни за истина.“ – започва той.
„Маргарита беше повече от журналист – тя беше съвест. Тя беше от малкото хора, които не влизат в сделка с мълчанието. Не я интересуваха партийни линии, PR агенции или мода на словото – тя грабваше болката и я носеше в ефир. Без филтър. Без страх.“
„Днес мнозина се правят, че не я помнят. Защото е удобно. Защото тя беше огледалото, в което те не искаха да се видят. И защото напомняше за онова време, в което журналистиката беше смисъл, не хонорар.“
Когато говорим за последните ѝ години, той споделя:
„Виждах как я забравят. Институции, медии, приятели. Само дъщеря ѝ Неда стоеше като страж. Когато замина за Швейцария, знаехме, че е въпрос на време… Но боли. Боли, когато една такава фигура си отива в тишина. България не заслужава това мълчание за нея.“
На въпроса какво би казал днес на някой млад журналист, той отговаря просто:
„Прочети Михнева. Не я имитирай – ще се провалиш. Но я чуй. Защото някога, тя говореше от името на милиони. Днес няма кой.“
Дейли Прес посвещава това интервю на паметта на Маргарита Михнева – жената, която не се уплаши от никого, но бе погребана от забравата на всички.
