„Пастата миришеше на прах за пране, а телешкото – на мъртва мечка.“ Това не е цитат от филм на ужасите, а реален отзив на чуждестранен турист за уж елитен ресторант в Слънчев бряг. Курортът, който трябва да е лицето на българския туризъм пред света, всъщност все по-често се превръща в гастрономическо посмешище. Местата, където клиентът е цар, се броят на пръсти, а списъкът с капани за наивници става все по-дълъг.

Профилираните сайтове за ревюта в интернет буквално гъмжат от недоволни коментари и предупреждения в стил „стойте далеч оттук“. Най-много ругатни събират заведения с претенциозни имена, където менюто е преведено на пет езика, но готвачът не говори нито един от тях – включително кулинарния. Клиенти се оплакват от „пилешка пържола“, която се оказва панирана крилца от вчера, от „салата Цезар“, сервирана с кисели краставички и айвар, и от сервитьори, които се правят на разсеяни, когато трябва да върнат ресто.

Системата е проста: слага се хубаво име, светва неонов надпис, включва се „диджей от Банско“ и се чака нова доза скандинавски наивници. В пиковите часове се предлага шот от евтин алкохол „on the house“, а после се таксува „cover charge“ от 15 лв., защото влязъл си, значи си консумирал. Бирата е по 8 лева, ако си я поръчаш без лимон. Ако ти сложат лимон – 11. Това, разбира се, не фигурира в менюто, което така или иначе се сменя на три дни – според наличното в хладилника.

В някои от заведенията дори се твърди, че неотдавна дошли на проверка инспектори били изгонени с „Не ми пука, че си от ХЕИ – тука шеф е Пешо!“. А „Пешо“ често е човек с джип без регистрационни номера и тънка връзка с някой местен политик, който обяснява на персонала как се прави „мазна баница за гладни немци“.

Има, разбира се, и качествени заведения, които се борят да запазят стандарта и достойнството на българската кухня – но те се давят в морето от безвкусие и алчност. Докато туристите публикуват снимки на изгорели картофи с надпис „Bulgarian delicacy“, институциите мълчат, а сезонът върви. Само дето не върви в правилната посока.

Няма нужда от черен PR – Слънчев бряг сам си го произвежда. На килограм. Със сметка, която винаги идва с изненада.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук