Въпреки многократни реформи, нарастващо финансиране от НЗОК и публични обещания за „нова здравна ера“, част от големите болници в столицата продължават да функционират под влиянието на трайни неформални практики, които поставят пациента в позицията на зависим платец, а не на защитен гражданин. Анализ на събрани сигнали, интервюта с медици и административни данни очертава устойчив модел на корупционно поведение, който обхваща ключови нива на болничната система – от регистратурата до управителния съвет.
От подкуп до „благодарност“
Най-разпространеният и социално „приет“ модел е директното заплащане на екип или конкретен лекар за лечение, операция или ускорен достъп до специализирана грижа. Практиката, макар и незаконна, често се прикрива с термини като „благодарност“, „помощ“, „жест към екипа“, но реалната икономическа стойност на подобна транзакция варира между 300 и 2000 лева – нерядко платими в брой, без документи, без отчет. Лекарите отричат официално, пациентите мълчат от страх или по навик.
Скрито пренасочване и конфликт на интереси
В немалко случаи болнични лекари насочват пациенти към частни лаборатории и образни изследвания, твърдейки, че в съответната болница „няма часове“ или „апаратът е в ремонт“. Проверки на място често установяват, че апаратите работят, но приоритет имат вътрешни пациенти или пациенти на договорени фирми. В редица случаи частните структури се оказват пряко или косвено свързани със самите лекари или управители на болнични звена.
НЗОК: фиктивни хоспитализации и надписани дейности
Според годишни доклади на НЗОК и проверките на одитните звена, в столични болници са засечени десетки случаи на фиктивни хоспитализации – пациенти, които никога не са лежали, но за които е отчетена и заплатена дейност. Подобна практика е особено честа при клинични пътеки с кратък болничен престой и висок коефициент на заплащане – например по ортопедия, гастроентерология, неврология. Самите пациенти в много случаи не са уведомени, че фигурират като „болни“.
Обществени поръчки и свръхразходи
Някои болници поддържат дългосрочни договори с доставчици на консумативи, лекарства и хранителни продукти при условия, които поставят под съмнение икономическата логика и прозрачността. Залагане на завишени цени, ограничаване на конкуренцията и формално проведени обществени поръчки са само част от проблемите, описвани от Сметната палата и АДФИ в последните три години. В един от случаите, болница е закупила ръкавици на цена с 400% над пазарната.
Какво казват институциите?
Комисията за противодействие на корупцията (КПКОНПИ) неколкократно е сезирана по темата, но публични резултати от разследвания почти липсват. НЗОК продължава да констатира нарушения, но рядко прекратява договори с болници поради страх от социален и институционален натиск. Министерството на здравеопазването обикновено поддържа политическа дистанция и препраща сигналите обратно към болниците за „вътрешна проверка“.
Перспектива за реформа
Истинската промяна в системата на болнично здравеопазване няма да дойде от поредния план за дигитализация или сливане на клинични пътеки, а от прекъсване на неформалния паричен поток, който захранва сенчестото здравеопазване. Това може да стане само с реална съдебна отговорност, ефективна защита на подалите сигнали и въвеждане на механизъм за външен одит от независими институции.
