## „36% с една оферта“ – диагноза или присъда?
През 2024 г. в България над *36% от обществените поръчки са реализирани с участието на само една оферта*. Това не е просто статистика – това е червен флаг. Данните, които Европейската комисия публикува в годишния си доклад за страната ни, разкриват мрачна картина: *бизнесът в България работи в среда на неравни условия, страх и отблъскваща непрозрачност.*
От Брюксел недвусмислено предупреждават – *дружествата с политически връзки имат многократно по-голям шанс да спечелят обществени поръчки*. Това не е усещане, а тенденция, която Европейската комисия потвърждава и с цифри, и с изводи. Конкуренцията в България не просто отсъства – тя е заменена от мрежи от зависимости, договорки и шуробаджанашки механизми, които с години подкопават всякаква надежда за нормална икономическа среда.
## 1.3 милиарда – цената на мълчанието
По оценки на Световната банка, *ако България се справи с корупцията и неконкурентните практики при обществените поръчки*, *страната може да спести до 1,3 милиарда лева годишно*. Това не са „европейски пари“. Това са *пари на данъкоплатеца*, потънали в нечии джобове под формата на завишени оферти, нагласени търгове и предварително уговорени победители.
Вместо стимул за частния сектор, *обществените средства се превръщат в инструмент за политическо оцеляване, изборен контрол и корпоративно раболепие*.
## Корупцията – норма, не изключение Най-плашещото в доклада не са числата.
Най-плашещо е *масовото недоверие сред бизнеса*.
* *88% от фирмите в България вярват, че корупцията е широко разпространена* – при средно 65% за ЕС. * *57% от компаниите я посочват като пречка за икономическа дейност* – почти два пъти повече от средното в Съюза. * Едва *14% смятат, че има реални наказания за подкуп на високопоставени лица*, при 31% средно за ЕС.
С други думи – *в България корупцията не е риск, тя е очакване.* А усещането за безнаказаност е толкова дълбоко вкоренено, че се превръща в част от бизнес плана.
## Поръчковите победители и проиграната справедливост
Комисията посочва, че *договорките без предварително обявление продължават да растат*, като съществена част от тях преминават през процедури със съмнителна легитимност. При такава схема реални предприемачи дори не подават оферти – защото знаят, че „печелившият“ вече е определен. Вместо честна надпревара – *състезание с един кон*.
Вместо стимулиране на частния сектор – *възпроизвеждане на олигархични зависимости.*
## България – държавата на пропуснатите възможности
ЕК отбелязва, че страната ни има шанс – макар и последен. С предвидените *реформи в съдебната система, прокуратурата и администрацията*, България може да излезе от омагьосания кръг. Но това няма да се случи автоматично – нито с препоръки, нито с изказвания.
*Необходими са действия, разследвания, присъди. Не просто „антикорупционни стратегии“, а политическа воля, която не зависи от това кой е „наш“ и кой – не.* ##
А обществото?
Докато милиарди потъват, *хората гледат с апатия* как един и същ кръг от фирми, фигури и фамилии печели търг след търг. Те знаят – конкурсите са формалност, а „победата“ е гарантирана още преди първия параграф от обявлението. –
*Заключение:*
Докладът на Европейската комисия не просто документира състоянието на България – той звучи като присъда. Но изборът остава наш – дали ще продължим да наблюдаваме, или най-сетне ще поискаме обратно *онези 1.3 милиарда*, които всяка година изчезват с подпис и печат.
*Автор: Дейли Прес, Разследващ екип*
