Докато Европа инвестира в реинтеграция, България отглежда рецидивисти на себестойността на една евтина пица. Данъкоплатецът у нас плаща между 13 и 25 лева на ден за издръжката на един затворник – по-малко от едно прилично хапване в центъра на София. За година това прави между 2400 и 4750 лева. Сравнено със средното за Европейския съюз – около 38 000 евро на година – българският затворник е буквално на социален диетичен режим.
Според анализ на Дейли Прес, базиран на данни от Eurostat и Съвета на Европа (SPACE Reports), страната ни е на дъното на класацията по разходи за лишените от свобода. Същевременно, броят на рецидивистите расте, а затворите остават препълнени, амортизирани и далеч от понятието „корекционно заведение“.
В Швеция един затворник струва на държавата около 256 евро дневно. В Германия – между 130 и 150. В Италия – почти 100 евро. В Гърция, дори в кризисни години, разходите са около 38 евро. А в Норвегия – рекордните 378 евро на ден, където престоят зад решетките повече прилича на трудов лагер с психолог и йога, отколкото на класически затвор.
България пък продължава да върти порочния си кръг: ниски разходи, лоши условия, нулева рехабилитация и безкрайни съдебни преписки за повторни престъпления. Евтината система всъщност излиза скъпа – повече престъпления, повече жертви, повече заплати за охрана и съдии.
Анализът добива особена тежест на фона на последните данни за нарушени потребителски права в страната. По сигнал до Комисията за защита на потребителите (КЗП), гражданин се оплака от предлагане на храни, несъответстващи на заявената продуктова спецификация. Вместо да разследва очевидна нелоялна търговска практика, Комисията лаконично заявила, че „няма компетентност“ и прехвърлила отговорността към Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ).
Юристи обаче контрират – в подобни случаи ЗЗП ясно разграничава търговски измами, подвеждаща реклама и икономически ущърб за потребителя. Комисията би могла – и би трябвало – да действа. Вместо това институцията се скри зад алинея и отказа да разгледа случая по същество.
Остава усещането, че гражданинът в България не е само подведен клиент или несправедливо обложен данъкоплатец. Той е и гарант на една институционална немощ, където КЗП не защитава потребителя, а БАБХ – само ако не е в обедна почивка. А междувременно, рецидивистът в „Бобов дол“ продължава да струва 13 лева дневно – колкото едно безвкусно меню от бензиностанция.
Така живеем – евтин затвор, скъпо бездействие и институции, които по-лесно заключват сигнали, отколкото врати.
