Коментар на Ян Стоев за Дейли Прес
Кирил Петков още не си е подал оставката като народен представител. Знаем, че на „Промяната“ ѝ трябват 10 заседания, за да вземе едно нелогично решение, но тук вече нещата загрубяха до румънска сапунка с привкус на „Д-р Тренчев forever“.
Помните ли златните времена, когато всяка пролет КТ „Подкрепа“ спретваше мини-драма? „Докторът се оттегля“, „Не можем без теб, докторе“, „Остани, че няма кой да си говори с нас по телевизора“. На всичко отгоре – хората на крака, с ръкопляскания, сълзи в очите и банкет след пленума. И Тренчев, като един прероден Папа Йоан Павел Втори, благославяше работническия пролетариат от стола си – клатейки се между историческа важност и пълна бутафория.
Та сега и нашият Кирчо – българският хибрид между студент от Харвард и рекламен плакат за „Здравословен живот с мед и лимон“ – вероятно изживява своя велик вътрешен разлом: да си тръгне с достойнство или да се остави да го „върнат с молба“. Дилемата е голяма, а рейтингите са ниски – класическа комбинация за български политик с фейсбук профил, но без ясна идея какво точно прави в политиката.
Ама нека си го кажем честно – единственото нещо по-тъжно от това Кирил Петков да си тръгне, е Кирил Петков да остане. Защото когато го гледаш как мълчи пред репортери, все едно четвърти клас е излязъл да рецитира „Аз съм българче“ пред камерите, разбираш, че политиката не е за всеки – особено ако си решил да я практикуваш като курс по личностно развитие.
Иначе, сценарият е познат – събираме „обществена подкрепа“, разиграваме драма, хвърляме реплика тип „Не ме пускат хората, Янче!“ и пак се връщаме с усмивка и разтворени обятия. А електоратът, свикнал с Бойко, Слави, Киро, Жоро Тъпото и всякакви други прототипи на българския месия, продължава да си мисли, че политиката е или чудо, или цирк. Или и двете.
Кому ни оставяш, Кириле? На Асен Василев ли? На Никола Минчев, който говори като студент по право, който заспива върху сборник с нормативни актове? Или на Даниел Лорер, който има вид на човек, който може да продаде и хладилник на ескимос?
Истината е, че Промяната приключи още преди да започне. Сега остава само епилогът – с много патос, фалшива скромност и евтин политически театър. А после – „нов проект“, нова енергия, нова шарена брошура. И нова надежда за наивните.
Дотогава – стой, Кириле, не подавай нищо. Народът обича шоуто. А ти си едно от последните останали безплатни представления.
