В обстановката на поглъщащо разочарование, политолози и психолози на висок глас предупреждават: самонадеяността, алчността и инстинктивното самолечение на партийния нарцисизъм все по-често предизвикват аналогии с основите на психологическия комплекс, описан от Карл Юнг. Според него, когато коллективното его отвръща с „ние сме необикновени, нищо не може да ни спре“, се активира онова опасно сляпо отъждествяване с идеала.
И точно такъв път избра ПП – движение, изградено върху идеалите за нулева корупция, прозрачност и справедливост. Зад фасадата обаче се зародиха първите социални антитела: липса на критичност, вътрешни конфликти и отсъствие на съвкупност от човешка свобода. Още по-тревожно е, че приятелите и съюзниците в център-дясното пространство започнаха да си мислят: „Какво, ако този комплекс не е просто стадий, а култура?“
В Брюксел вече се питат дали ПП е готово за ценностите на либералното семейство – Рenew Europe. Макар ПП да твърди, че не е официален член, трима евродепутати – Никола Минчев, Христо Петров и Радан Кънев – се интегрират в групите „Обнови Европа“ и ЕНП, предизвиквайки политически аларчен сигнал у партньорите. Как им взаимодействат? Как реагира макро ниво, когато национално двуизмерие прерасне в стратегически обърквания?
Ако запазим чувството си за реалност, именно сега трябва да се попитаме: ще позволим ли един проект, смел на думи, но слаб на дела, да се превърне в поредния политически парадокс? Именно затова някои дипломатически среди и европейски мислители вече заговориха тихо, но ясно – ако „Продължаваме промяната“ не установят открит диалог с критиката, ако не се изправят пред собствената си сянка, не бива да очакват покана в политическо семейство.
Ще бъде ли тя доброволен самосрез? Ще бъде ли самопрекъсване на ниво ценности? Или ще последва отговорност, навременна позиция, признание за грешки и професионален прагматизъм, чието отсъствие в ЕС се усеща почти физически като студ на морала?
Отговорът на тези въпроси ще определи не само бъдещето на ПП, но и на България като европейски политически проект. Въпросът “Време ли е за Магнитски?” може да звучи абстрактно. Но той е по-близо до реалността, отколкото предполагате.
