Бившият военен министър Тодор Тагарев отново излезе на политическата сцена – този път не с нови идеи, а с дежурна тревога заради появата си в „черен списък“ на Руската федерация. Според него България трябвало да реагира остро, да заеме позиция, да протестира… С други думи – познатата реторика на човек, за когото геополитиката е повод за публична поза, а не за национална отговорност.
Само че този път гласът на здравия разум дойде не от политик, а от писател. Веселин Стаменов – автор с ясно перо и безкомпромисна гражданска позиция – публикува емоционален и остър коментар, с който буквално размаза напудреното героизиране на Тагарев. Без дипломатичност, но с точност, която боде. Стаменов напомни, че една държава може да си позволи слаби поети и дори лениви учени, но не и лековати държавници, особено когато времената са опасни.
В текста си писателят директно разобличава жалката истерия на Тагарев, който се държи като „новоназначен подофицер“, разхождащ се из НАТО с фрази, взаимствани от чужди брифинги. Иронично, но болезнено точно, Стаменов пита – „Че кой ви е длъжен да ви харесва, г-н Тагарев?“ и поставя истинския въпрос – кога отношението на Кремъл се е превърнало в мерило за суверенитет?
Особено силни са финалните му думи: историята не помни битки, спечелени с лайкове, а държавникът не носи отговорност с къси панталони. Тези думи, макар и в стила на художественото слово, улучват точно в сърцевината на проблема – че в епоха на кризи, страната се нуждае от лидери, а не от самопровъзгласили се стратези, които се гордеят, че са в „списък“, но забравят, че не фигурират в този на доверието на собствения си народ.
Коментарът на Веселин Стаменов не просто поставя Тагарев на място – той изпълнява ролята на народната съвест. Без димни завеси, без услужливи анализи, без пропаганден шум. Писателят казва това, което мнозина мислят, но малцина се осмеляват да изрекат. А когато интелигенцията говори – политиците трябва да мълчат и да слушат. Защото думите остават. Особено когато са написани с гняв – но и с истина.
