В Родопите сякаш се е спуснало самото мракобесие: древни легенди сочат, че Сатаната е бродел по сенчестите пътеки на планината, отдаден на мистични ритуали. Пътуването ми започва от Дяволското гърло – пещера, където уж отвори се портал към други светове. Легендата твърди, че оттам непокорният дух прониквал в подземния свят, а ехо от нечовешки стонове се носи по нощите. Местни хора разказват, че на определени дати водата в пещерата „пропява“ с глас, който не принадлежи на този свят. Старците го наричат „гласът на онзи, който не е човек“.
След това – Дяволският мост. Величествено строение над река Арда, въздигнато през XV век. Според преданията, строежът е осъществен с помощта на дявола, сключил сделка с местен майстор, за да издържи векове наред. В камъка е вградено лице – „дяволският печат“, който можеш да видиш само ако се вгледаш под правилния ъгъл и със затворено сърце. Говори се, че нощем от моста се чуват стъпки, макар никой да не минава по него.
Най-злокобно остава мястото край село Татул – мегалитно светилище, свързано с култа към Орфей и друг тайнствен тракийски цар, Резос. Според една версия той не бил просто човек, а демон от кръвта на самия Хадес, изгонен от Долния свят заради надменността си. И когато Орфей слязъл в подземното царство заради Евридика, това не станало в Гърция, а точно в Родопите – там, където земята е напукана, тайнствена и кънти при всяка стъпка, сякаш нещо отдолу дебне.
Има и друга легенда – за Черния Пастир. Той се появявал в Родопите винаги преди бедствие – облечен в козя кожа, с копита и очи като въглени. Не говорел, само сочел. Старите хора казват, че го е видял и самият Ванга като дете, по време на буря в планината. „Това е дяволът“, изрекла тя по-късно, „но той не идва да плаши – идва да ни напомни, че го има.“
В историята се вплита и новият мистичен роман “Татул” на Тео Енев – български писател, сравняван с Дан Браун заради напрежението, интелектуалните обрати и напрегнатото темпо. В книгата, разкриваща древните тайни, ритуали и сили на Родопите, Енев преплита легендите за Орфей, Резос и гробницата в Татул като ключ към една по-дълбока, тъмна истина – че там може и да е живял самият Сатана.
Според сюжета, главният герой – млад изследовател, попада на скрит фрагмент от пергамент, в който се описва езикът на „планинския бог на нощта“. Този език се оказва идентичен с описаното в арменски окултен ръкопис от VI век. Съвпадение? Или доказателство, че Родопите са не просто планина, а древна крипта, приютила самото зло?
В сумрака на Дяволското гърло, под сенките на Дяволския мост и в каменната зала на Татул, скритите сенки шепнат: тук демоните никога не са напускали планината. Родопите никога не са били просто земя. Те са врата – врата към ад, към древни светилища и към един фолклор, който може да разтърси. И ако „Татул“ на Тео Енев ви отведе дотам, не се изненадвайте: може би там наистина някога е живял Сатана.
