В историята на българската архитектура има едно име, което като невидим подпис стои зад най-красивите сгради, улици и храмове на Пловдив. Йозеф Шнитер – чех по произход, но българин по дух, е човекът, който не просто проектира, а изгради съвременния облик на града под тепетата. Без шум, без суета, с прецизност, страст и отдаденост, каквато днес рядко се среща.
Роден през 1852 г. в Нови Биджов, днешна Чехия, Шнитер получава инженерното си образование във Виена, но съдбата го изпраща в България, където се включва като доброволец в Руско-турската освободителна война. През януари 1878 г. пристига в Пловдив и остава завинаги. Там започва неговото истинско дело – над 35 години той изгражда, променя и мечтае за Пловдив. За разлика от съвременниците си, които строят за пари, той строи за бъдещето.
Планът му за модернизацията на града от 1891–1892 г. е истинско урбанистично откровение – мрежа от прави улици, обгръщащи Стария град като архитектурна прегръдка между миналото и модерността. Княз Фердинанд лично го утвърждава, а пловдивчани – макар и не веднага – разбират, че в лицето на Шнитер имат не просто архитект, а визионер.
Проектира десетки сгради – от Девическото училище (днес Градска художествена галерия) до домовете на най-видните личности в града. Съгражда камбанарии, черкви и обществени постройки, които и днес стоят гордо въпреки безмилостното време. Къщата на издателя Драган Манчов, домът на Иван Вазов, сградата на Орозди Бак – първата със стоманобетонна конструкция у нас – всичко това е Шнитер.
И въпреки гения си, Шнитер умира беден. През 1914 г., докато инспектира водоснабдителната система на Пловдив – пак в услуга на хората – получава пневмония и си отива тихо. Без паметник, без чествания, без признание. Днес улица в Пловдив носи неговото име, но малцина знаят защо. Историята не прощава забравата, а нашето общество често предпочита гръмките имена пред истински великите.
Йозеф Шнитер е не просто архитект. Той е строител на българската душа, вдъхнал ѝ форма от камък, тухла и визия. Заслужава да бъде помнен. Защото Пловдив, какъвто го познаваме днес, е неговият шедьовър. И всяка улица, всяка фасада, всяка сянка под тепетата носи неговия подпис – тих, достоен, вечен.
