След като в последните години международната репутация на OMV AG бе разтърсена от серия от тежки обвинения – включително следене на климатични активисти, участие в подозрителни сделки и арбитражи срещу „Газпром“ – е редно да се запитаме: какво се случва с българското поделение на австрийския гигант и дали скандалната сянка не е стигнала и у нас?
Фактите сочат, че още през 2016 г. Комисията за защита на конкуренцията в България извърши непредупредени инспекции в офисите на OMV България. Поводът: подозрения за картелно поведение и координирано ценообразуване между най-големите търговци на горива в страната. Обект на проверка станаха не само OMV, но и компании като Лукойл, Шел и Ромпетрол. Документи и електронна кореспонденция бяха иззети, а служители бяха разпитани в опит да се установи дали има съгласувана стратегия за задържане на високи крайни цени на бензиностанциите.
Разследването разкри напрежение между OMV България и Лукойл – двама от най-големите играчи на пазара. През 2022 година OMV подаде официална жалба до КЗК срещу Лукойл, обвинявайки ги в злоупотреба с господстващо положение чрез отказ за доставки при конкурентни условия и манипулиране на достъпа до данъчни складове. Това доведе до рекордна санкция от 67.8 милиона лева за Лукойл – глоба, каквато рядко се вижда в енергийния сектор в България.
Именно това действие на OMV постави компанията в светлината на прожекторите – вече не като обект на разследване, а като жалбоподател и конкурент, готов да влезе в директен сблъсък с руската енергийна хегемония у нас. Но дали това е борба за „справедлив пазар“, или прикритие за собствената им офанзива?
Нека си припомним, че на международно ниво OMV AG е обвинявана от журналистически разследвания за плащане на частни разузнавателни структури, които са следили действията на организации като Greenpeace, Fridays for Future и други екологични движения. В Австрия и Нова Зеландия скандалите доведоха до въпроси в парламентите и до официални призиви OMV да даде отчет за дейността си. В този контекст, присъствието на OMV у нас трябва да бъде подлагано на още по-строг контрол.
Към момента няма публично известни факти, които да доказват, че OMV България използва шпионски структури или разузнавателни практики срещу граждански организации или конкуренти на българска територия. Няма и доказателства за следене на активисти или политически натиск. Но в страна като България, където прозрачността често е пожелателна, а институциите реагират със закъснение или под външен натиск, липсата на информация не е доказателство за липса на действия.
На фона на международните обвинения срещу OMV AG – включително за съучастие в насилия в Южен Судан, участие в картели на пазара на етилен и дългогодишен спор с Газпром – съвсем не е невъзможно сходни практики да се пренасят и в локалните подразделения, макар и в по-фина форма. Въпросът е: кой ги наблюдава, кой следи регулатора и кой е готов да изкара истината наяве, ако тя въобще има шанс да излезе?
Българският пазар на горива остава доминиран от шепа играчи, а при липса на истинска либерализация и ефективна конкуренция, всяка външна компания с амбиции, ресурси и връзки може да се превърне от обикновен инвеститор в сив кардинал на сектора. Дали OMV върви по този път у нас? Засега имаме само части от пъзела – но никой не трябва да се изненадва, ако утре целият механизъм лъсне в цялата си мрежа от зависимости, интереси и контрол. Защото когато гигант като OMV играе на чужд терен, той рядко остава в ролята на гост.
